Римляни Chapter 9

1. Казвам истината в Христа, не лъжа, и съвестта ми свидетелствува с мене в Светия Дух,

2. че имам голяма скръб и непрестанна мъка в сърцето си.

3. Защото бих желал сам аз да съм анатема {Сиреч: Отлъчен,} от Христа, заради моите братя, моите по плът роднини;

4. които са израилтяни, на които принадлежат осиновението на славата, заветите и даването на закона, богослужението и обещанията;

5. чиито са и отците, и от които се роди по плът Христос, Който е над всички Бог, благословен до века. Амин.

6. Обаче, не че е пропаднало Божието слово; защото не всички ония са Израил, които са от Израиля;

7. нито са всички чада, понеже са Авраамово потомство; но "в Исаака", каза Бог, "ще се наименува твоето потомство".

8. Значи, не чадата, родени по плът, са Божии чада; но чадата, родени според обещанието се считат за потомство.

9. Защото това беше нещо обещано, понеже каза: "Ще дойда по това време, и Сара ще има син".

10. И не само това, но и когато Ревека зачна от едного, сиреч, от нашия отец Исаака,

11. макар че близнаците не бяха още родени и не бяха още сторили нещо добро или зло, то, за да почива Божието по избор намерение, не на дела, но на онзи, който призовава,

12. рече й се: "По-големият ще слугува на по-малкия";

13. както е писано: "Якова възлюбих, а Исава намразих".

14. И тъй, какво? Да речем ли, че има неправда у Бога? Да не бъде!

15. Защото казва на Моисея: "Ще покажа милост, към когото ще покажа, и ще пожаля, когото ще пожаля".

16. И тъй, не зависи от този, който иска, нито от този, който тича, но от Бога, Който показва милост.

17. Защото писанието казва на Фараона: "Именно за това те издигнах, за да покажа в тебе силата Си, и да се прочуе името Ми по целия свят".

18. И тъй, към когото ще, Той показва милост, и когото ще закоравява.

19. На това ти ще речеш: А защо още обвинява? Кой може да противостои на волята му?

20. Но, о човече, ти кой си, що отговаряш против Бога? Направеното нещо ще рече ли на онзи, който го е направил: Защо си ме така направил?

21. Или грънчарят няма власт над глината, с част от същата буца да направи съд за почит, а с друга част – съд за непочтена употреба?

22. А какво ще кажем, ако Бог, при все, че е искал да покаже гнева Си и да изяви силата Си, пак е търпял с голямо дълготърпение съдовете, предмети на гнева Си, приготвени за погибел,

23. и е търпял, за да изяви богатството на Славата Си, над съдовете, предмети на милостта Си, които е приготвил отнапред за слава –

24. над нас, които призова, не само измежду юдеите, но и измежду езичниците?

25. както и в Осия казва: – "Ще нарека мои люде ония, които не бяха мои люде, И тая възлюбена, която не беше възлюбена";

26. И на същото място, гдето им се казва: "Не сте мои люде, Там ще се нарекат чада на живия Бог".

27. А Исаия вика за Израиля: – "Ако и да е числото на израилтяните като морски пясък, Само остатък от тях ще се спаси;

28. Защото Господ ще изпълни на земята казаното [по правда] от Него", Като го извърши и свърши скоро.

29. И както Исаия е казал в по-предишно място: "Ако Господ на Силите не би ни оставил потомство, Като Содом бихме останали и на Гомор бихме се оприличили".

30. И тъй, какво да кажем? Това, че езичниците, които не търсеха правда, получиха правда, и то правда, която е чрез вярване;

31. а Израил, който търсеше закон за придобиване правда, не стигна до такъв закон.

32. Защо? затова, че не го търси чрез вярване, а някак си чрез дела. Те се спънаха о камъка, о който хората се спъват;

33. както е писано: – "Ето, полагам в Сион камък, о който да се спъват, и канара, в която да се съблазняват; И който вярва в Него не ще се посрами".