Римляни Chapter 3

1. Тогава, какво предимство има юдеинът? или каква полза има от обрязването?

2. Много във всяко отношение, а първо, защото на юдеите се повериха Божествените писания.

3. Понеже, ако някои бяха без вяра, що от това? тяхното неверие ще унищожи ли Божията вярност?

4. Да не бъде! но Бог нека бъде признат за верен, а всеки човек лъжлив, според както е писано: – "За да се оправдаеш в думите Си, И да победиш, когато се съдиш".

5. Но ако нашата неправда изтъква Божията правда, що има да кажем? Несправедлив ли е Бог, когато нанася гняв? (По човешки говоря).

6. Да не бъде! понеже тогава как Бог ще съди света?

7. Обаче, казваш ти, ако с моята невярност Божията вярност стане по-явна, за Неговата слава, то защо и аз, въпреки това, да бъда осъждан като грешник?

8. И защо да не вършим зло, за да дойде добро? (както някои клеветнически твърдят, че ние така говорим). На такива осъждането е справедливо.

9. Тогава що следва? Имаме ли ние някакво предимство над езичниците? Никак; защото вече обвинихме юдеи и гърци, че те всички са под грях.

10. Както е писано: – "Няма праведен ни един;

11. Няма никой разумен, Няма кой да търси Бога.

12. Всички се отклониха, заедно се развратиха; Няма кой да прави добро, няма ни един".

13. "Гроб отворен е гърлото им; С езиците си ласкаят". "Аспидова отрова има под устните им".

14. "Техните уста са пълни с клевета и горест".

15. "Нозете им бързат да проливат кръв;

16. Опустошение и разорение има в пътищата им;

17. И те не знаят пътя на мира",

18. "Пред очите им няма страх от Бога".

19. А знаем, че каквото казва законът, казва го за ония, които са под закона; за да се затулят устата на всекиго, и цял свят да се доведе под съдбата на Бога.

20. Защото ни една твар няма да се оправдае пред Него чрез дела изисквани от закона, понеже чрез закона става само познаването на греха.

21. А сега и независимо от закон се яви правдата от Бога, за която свидетелствуват законът и пророците,

22. сиреч правдата от Бога, чрез вяра в Исуса Христа, за всички [и на всички], които вярват; защото няма разлика.

23. Понеже всички съгрешиха и не заслужават да се прославят от Бога,

24. а с Неговата благост се оправдават даром чрез изкуплението, което е в Христа Исуса,

25. Когото Бог постави за умилостивение чрез кръвта Му посредством вяра. Това стори за да покаже правдата Си в прощаване на греховете извършени по-напред, когато Бог дълготърпеше, –

26. за да покаже, казвам правдата Си в настоящето време, та да се познае, че Той е праведен и че оправдава този, който вярва в Исуса.

27. И тъй, где остава хвалбата? Изключена е. Чрез какъв закон? чрез закона на делата ли? Не, но чрез закона на вярата.

28. И така, ние заключаваме, че човек се оправдава чрез вяра, без делата на закона.

29. Или Бог е Бог само на юдеите, а не и на езичниците? Да, и на езичниците е.

30. Понеже същият Бог ще оправдае обрязаните от вяра и необрязаните чрез вяра.

31. Тогава, чрез вяра разваляме ли закона? Да не бъде! Но утвърждаваме закона.