Римляни Chapter 2

1. Затова и ти си без извинение, о човече, който и да си, когато съдиш другиго; защото в каквото съдиш другия, себе си осъждаш; понеже ти, който съдиш, вършиш същото,

2. А знаем, че Божията съдба против тия, които вършат такива работи, е според истината.

3. И ти, човече, който съдиш ония, които вършат такива работи, мислиш ли, че ще избегнеш съдбата на Бога, като вършиш и ти същото?

4. Или презираш Неговата богата благост, търпеливост и дълготърпение, без да знаеш, че Божията благост е назначена да те води към покаяние?

5. а с упорството си и непокаяното си сърце трупаш на себе си гняв за деня на гнева, когато ще се открие праведната съдба от Бога,

6. Който ще въздаде на всеки според делата му:

7. вечен живот на тия, които с постоянство в добри дела търсят слава, почест и безсмъртие;

8. а пък гняв и негодувание на ония, които са твърдоглави и не се покоряват на истината, а се покоряват на неправдата;

9. скръб и неволя на всяка човешка душа, която прави зло, първо на юдеина, после и на гърка,

10. а слава и почест и мир на всеки, който прави добро, първо на юдеина, после и на гърка.

11. Понеже Бог не гледа на лице.

12. Защото тия, които са съгрешили без да имат закон, без закон ще и да погинат; и които са съгрешили под закон, под закона ще бъдат съдени.

13. Защото не законослушателите са праведни пред Бога; но законоизпълнителите ще бъдат оправдани,

14. (понеже, когато езичниците, които нямат закон, по природа вършат това, което се изисква от закона, то, и без да имат закон, те сами са закон за себе си,

15. по това, че те показват действието на закона написано на сърцата им, на което свидетелствува и съвестта им, а помислите им или ги осъждат помежду си, или ги оправдават),

16. в деня, когато Бог чрез Исуса Христа ще съди тайните дела на човеците според моето благовестие.

17. Но ако ти се наричаш юдеин, облягаш се на закон, хвалиш се с Бога,

18. знаеш Неговата воля, и разсъждаваш между различни мнения, понеже се учиш от закона;

19. ако при това си уверен в себе си, че си водител на слепите, светлина на тия, които са в тъмнина,

20. наставник на простите, учител на младенците, понеже имаш в закона олицетворение на знанието и на истината,

21. тогава ти, който учиш другиго, учиш ли себе си? Ти, който проповядваш да не крадат, крадеш ли?

22. Ти, който казваш да не прелюбодействуват, прелюбодействуваш ли? Ти който се гнусиш от идолите, светотатствуваш ли?

23. Ти, който се хвалиш със закона, опозоряваш ли Бога като престъпваш закона?

24. Питам това, защото според както е писано, поради вас се хули Божието име между езичниците.

25. Понеже обрязването наистина ползува, ако изпълняваш закона; но ако си престъпник на закона, тогава твоето обрязване става необрязване.

26. И тъй, ако необрязаният пази наредбите на закона, не ще ли неговото необрязване да му се вмени за обрязване?

27. и оня, който остане в природното си състояние необрязан, но пак изпълнява закона, не ще ли осъди тебе, който имаш писан закон и обрязване, но си престъпник на закона?

28. Защото не е юдеин оня, външно такъв, нито е обрязване онова, което е вънкашно в плътта;

29. но юдеин е тоя, който е такъв вътрешно; а обрязване е това, което е на сърцето, в дух, а не в буквата; чиято похвала не е от човеците, а от Бога.