Римляни Chapter 11

1. И тъй, казвам: Отхвърлил ли е Бог Своите люде? Да не бъде! Защото и аз съм израилтянин, от Авраамовото потомство, от Вениаминовото племе.

2. Не е отхвърлил Бог людете Си, които е предузнал. Или не знаете що казва писанието за Илия? как вика към Бога против Израиля, казвайки:

3. "Господи, избиха пророците Ти, разкопаха олтарите Ти, и аз останах сам; но и моя живот искат да отнемат".

4. Но що му казва божественият отговор? – "Оставил съм Си седем хиляди мъже, които не са преклонили коляно пред Ваала".

5. Така и в сегашно време има остатък, избран по благодат.

6. Но, ако е по благодат, не е вече от дела, иначе благодатта не е вече благодат [а ако е от делата, не е вече благодат, иначе делото не е вече дело].

7. Тогава какво? Онова, което Израил търсеше, това не получи, но избраните го получиха, а останалите се закоравиха даже до днес;

8. както е писано: "Бог им даде дух на безчувствие, очи – да не виждат и уши – да не чуват".

9. И Давид казва: – "Трапезата им нека стане за тях примка и уловка, Съблазън и въздаяние;

10. Да се помрачат очите им, та да не виждат, И сгърби гърба им за винаги".

11. Тогава казвам: Спънаха ли се, та да паднат? Да не бъде! Но чрез тяхното отклонение дойде спасението на езичниците, за да ги възбуди към ревнивост.

12. А, ако тяхното отклонение значи богатство за света и тяхното отпадане – богатство за езичниците, колко повече тяхното пълно възстановяване!

13. Защото на вас, които бяхте езичници, казвам, че, понеже съм апостол на езичниците, аз славя моята служба,

14. дано по някакъв начин да възбудя към ревнивост тия, които са моя плът, и да спася някои от тях.

15. Защото, ако тяхното отхвърляне значи примирение на света, какво ще бъде приемането им, ако не оживяване от мъртвите?

16. А ако първото от тестото е свето, то и цялото засяване е свето; и ако коренът е свет, то и клоните са свети.

17. Но, ако някои клони са били отрязани, и ти, бидейки дива маслина, си бил присаден между тях, и си станал съучастник с тях в тлъстия корен на маслината,

18. не се хвали срещу клоните; но ако се хвалиш, знай, че ти не държиш корена, а коренът тебе.

19. Но ще речеш: Отрязаха се клони, за да се присадя аз.

20. Добре, поради неверие те се отрязаха, а ти поради вяра стоиш. Не високоумствувай, но бой се.

21. Защото, ако Бог не пощади естествените клони, нито тебе ще пощади.

22. Виж, прочее, благостта и строгостта Божия: Строгост към падналите, а божествена благост към тебе, ако останеш в тая благост; иначе, и ти ще бъдеш отсечен.

23. Така и те, ако не останат в неверие, ще се присадят; защото Бог може пак да ги присади.

24. Понеже, ако ти си бил отсечен от маслина по естество дива, и, против естеството, си бил присаден на питомна маслина, то колко повече ония, които са естествени клони, ще се присадят на своята маслина!

25. Защото, братя, за да не се мислите за мъдри, искам да знаете тая тайна, че частично закоравяване сполетя Израиля, само докато влезе пълното число на езичниците.

26. И така целият Израил ще се спаси, както е писано: – "Избавител ще дойде от Сион; Той ще отвърне нечестията от Якова;

27. И ето завета от Мене към тях: Когато отнема греховете им".

28. Колкото за благовестието, те са неприятели, което е за ваша полза, а колкото за избора, те са възлюбени заради бащите.

29. Защото даровете и призванието от Бога са неотменими.

30. Защото както вие някога се непокорявахте {Или: Неповярвахте – ват} на Бога, но сега чрез тяхното непокорство {Или: Неверие.} сте придобили милост, та чрез показаната към вас милост и те сега да придобият милост,

31. също така и те сега се не покоряват

32. Защото Бог затвори всички в непокорство, та към всички да покаже милост.

33. О колко дълбоко е богатството на премъдростта и знанието на Бога! Колко са непостижими Неговите съдби, и неизследими пътищата му!

34. Защото, "Кой е познал ума на Господа, Или, кой Му е бил съветник?"

35. или, "Кой от по-напред Му е дал нещо, Та да му се отплати?"

36. Защото всичко е от Него, чрез Него и за Него. Нему да бъде слава до векове. Амин.