Евреи Chapter 3

1. Затова, свети братя, участници на небесното звание, размислете за апостола и първосвещеника, Когото ние изповядваме, Исуса;

2. Който бе верен на Този, Който Го постави, както беше и Моисей в целия негов дом.

3. Понеже Той се удостои със слава толкоз по-голяма от Моисеевата, колкото е по-голяма почитта що има оня, който е строил къщата, от почитта що има къщата.

4. Защото всяка къща се строи от някого; а Тоя, Който е устроил всичко, е Бог.

5. И Моисей беше верен в целия Божий дом, като слуга, за да засвидетелствува за онова, което щеше да се говори по-после;

6. а Христос, като Син, беше верен над Неговия дом. Неговият дом сме ние, ако удържим до край дръзновението и похвалата на надеждата си.

7. Затова, както казва Светият Дух: – "Днес, ако чуете гласа му,

8. Не закоравявайте сърцата си както в преогорчението, Както в деня на изкушението в пустинята,

9. Гдето бащите ви Ме изкусиха, изпитаха Ме. И видяха делата Ми четиридесет години.

10. Затова, възнегодувах против това поколение. И рекох: Всякога се заблуждават със сърцата си, Те не са познали Моите пътища;

11. Така се заклех в гнева Си: Те няма да влязат в Моята почивка".

12. Внимавайте братя, да не би да има в някого от вас нечестиво, невярващо сърце, което да отстъпи от живия Бог;

13. но увещавайте се един друг всеки ден, докле още е "днес", да не би някой от вас да се закорави чрез измамата на греха.

14. Защото ние участвуваме в Христа, ако удържим твърдо до край първоначалната си увереност:

15. докато се казва: – "Днес, ако чуете гласа Му, Не закоравявайте сърцата си както в преогорчението".

16. Защото кои, като чуха, Го преогорчиха? Не всички ли ония, които излязоха от Египет чрез Моисея?

17. А против кои негодува четиридесет години? Не против ония ли, които съгрешиха, и чиито трупове паднаха в пустинята?

18. На кои още се закле, че няма да влязат в Неговата почивка? Не на ония ли, които бяха непокорни?

19. И тъй виждаме, че поради неверието си те не можаха да влязат.