Евреи Chapter 10

1. Защото законът, като съдържа в себе си само сянка на бъдещите добрини, а не самата същност на нещата, то свещениците, които непрестанно принасят всяка година същите жертви, никога не могат с тях да направят съвършени в чистота ония, които пристъпват да жертвуват.

2. Другояче те биха престанали да ги принасят; защото жертвоприносителите, еднаж очистени, не биха имали вече никакво изобличение на съвестта за грехове.

3. Но в тия жертви всяка година става спомен за греховете.

4. Защото не е възможно кръв от юнци и от козли да отмахне грехове.

5. Затова Христос, като влиза в света, казва: – "Жертва и принос не си поискал, Но приготвил си Ми тяло;

6. Всеизгаряния и приноси за грях не Ти са угодни.

7. Тогава рекох: Ето, дойдох, (В свитъка на книгата е писано за Мене), Да изпълня Твоята воля, о Боже" –

8. Като казва първо: "Жертви и приноси и всеизгаряния и приноси за грях не си поискал, нито Ти са угодни", (които впрочем се принасят според закона),

9. после казва: "Ето, дойдох да изпълня волята Ти". Ще каже: Той отмахва първото, за да постанови второто.

10. С тая воля ние сме осветени чрез принасянето на Исус Христовото тяло веднъж за винаги.

11. И всеки свещеник, като стои та служи всеки ден, принася много пъти същите жертви, които никога не могат да отмахнат грехове;

12. но Той, като принесе една жертва за греховете, седна за винаги отдясно на Бога,

13. та оттогава нататък чака, докле се положат враговете Му за Негово подножие.

14. Защото с един принос Той е усъвършенствувал за винаги ония, които се освещават.

15. А и Светият Дух ни свидетелствува за това; защото след като е казал: –

16. Ето заветът, който ще направя с тях След ония дни, казва Господ: Ще положа законите Си в сърцата им, И ще ги напиша в умовете им", прибавя:

17. "И греховете им и беззаконията им няма да помня вече".

18. А гдето има прощение за тия неща, там вече няма принос за грях.

19. И тъй, братя, като имаме чрез кръвта на Исуса дръзновение да влезем в светилището,

20. през новия и живия път, който Той е открил за нас през завесата, сиреч, плътта Си,

21. и като имаме велик Свещеник над Божия дом,

22. нека пристъпваме с искрено сърце в пълна вяра, със сърца очистени от лукава съвест {Или: Поръсена от нечиста съвест.} и с тяло измито в чиста вода;

23. нека държим непоколебимо надеждата, която изповядваме, защото е верен Оня, Който се е обещал;

24. и нека се грижим един за друг, тъй щото да се поощряваме към любов и добри дела,

25. като не преставаме да се събираме заедно, както някои имат обичай да престават, а да увещаваме един друг, и толкова повече, колкото виждате, че денят наближава.

26. Защото, ако съгрешаваме самоволно, след като сме познали истината, не остава вече жертва за грехове,

27. но едно страшно очакване на съд и едно огнено негодуване, което ще изпояде противниците.

28. Някой, който е престъпил Моисеевия закон, умира безпощадно при думата на двама или трима свидетели;

29. тогава колко по-тежко наказание, мислите, ще заслужи оня, който е потъпкал Божия Син, и е счел за просто нещо проляната при завета кръв, с която е осветен, и е оскърбил Духа на благодатта?

30. Защото познаваме Този, Който е рекъл: "На Мене принадлежи възмездието, Аз ще сторя въздаяние"; и пак: "Господ ще съди людете Си".

31. Страшно е да падне човек в ръцете на живия Бог.

32. Припомняйте си още за първите дни, когато, откак се просветихте, претърпяхте голяма борба от страдания,

33. кога опозорявани с хули и оскърбления, кога пък като съучастници с тия, които страдаха така.

34. Защото вие не само състрадавахте с ония, които бяха в окови, но и радостно посрещахте разграбването на имота си, като знаете, че вие си имате по-добър и траен имот.

35. И тъй, не напущайте дръзновението си, за което имате голяма награда.

36. Защото ви е нужно търпение, та, като извършите Божията воля, да получите обещаното.

37. "Защото още твърде малко време И ще дойде Тоя, Който има да дойде, и не ще се забави.

38. А който е праведен пред Мене {Гръцки: Моя праведник.}, ще живее чрез вяра; Но ако се дръпне назад, няма да благоволи в него душата Ми".

39. Ние, обаче, не сме от ония, които се дърпат назад, та се погубват, а от тия, които вярват та се спасява душата им.