Филипяни Chapter 1

1. Павел и Тимотей, слуги Исус Христови, до всичките в Христа Исуса светии, които са във Филипи, заедно с епископите и дяконите:

2. Благодат и мир да бъде на Вас от Бога, нашия Отец и от Господа Исуса Христа.

3. Благодаря на моя Бог всеки път, когато си спомням за вас,

4. винаги във всяка моя молитва, като се моля за всички вас с радост,

5. за вашето участие в делото на благовестието от първия ден дори до сега;

6. като съм уверен именно в това, че оня, който е почнал добро дело във вас, ще го усъвършенствува до деня на Исуса Христа.

7. И право е да мисля това за всички вас, понеже ви имам на сърце, тъй като вие всички сте съучастници с мене в благодатта, както в оковите ми, тъй и в защитата и в утвърждението на благовестието.

8. Защото Бог ми е свидетел как милея за всички ви с милосърдие Исус Христово.

9. И затова се моля, щото любовта ви да бъде все повече и повече изобилно просветена и всячески проницателна,

10. за да изпитвате нещата, които се различават, та да бъдете искрени и незлобни до деня на Христа,

11. изпълнени с плодовете на правдата, които са чрез Исуса Христа, за слава и хвала на Бога.

12. А желая да знаете, братя, че това, което ме сполетя, спомогна повече за преуспяване на благовестието,

13. до толкоз, щото стана известно на цялата претория и на всички други, че съм в окови за Христа;

14. и повечето от братята на Господа, одързостени от успеха в оковите ми, станаха по-смели да говорят Божието слово без страх.

15. Някои наистина проповядват Христа дори от завист и от препирлив дух, а някои и от добра воля.

16. Едните правят това от любов, като знаят, че съм поставен да защищавам благовестието;

17. а другите възвестяват Христа от партизанство, не искрено, като мислят да ми притурят тъга в оковите ми.

18. Тогава що? Само туй, че по всякакъв начин, било престорено или истинно, Христос се проповядва; и затова аз се радвам, и ще се радвам.

19. Защото зная, че това ще излезе за моето спасение чрез вашата молитва и даването на мене Духа Исус Христов,

20. според усърдното ми очакване и надежда, че няма в нищо да се посрамя, но, че, както всякога, така и сега, ще възвелича Христа в тялото си с пълно дръзновение, било чрез живот, или чрез смърт.

21. Защото за мене да живея е Христос, а да умра, придобивка.

22. Но ако живея в тялото, това значи плод от делото ми; и така що да избера не зная,

23. но съм на тясно между двете, понеже имам желание да отида и да бъда с Христа, защото, това би било много по-добре;

24. но да остана в тялото е по-нужно за вас.

25. И като имам тая увереност, зная, че ще остана и ще пребъда с всички вас за вашето преуспяване и радост във вярата;

26. тъй щото, чрез моето завръщане между вас, да можете поради мене много да се хвалите в Исуса Христа.

27. Само се обхождайте достойно на Христовото благовестие, тъй щото, било че дойда и ви видя, или че не съм при вас, да чуя за вас, че стоите твърдо в един дух и се подвизавате единодушно за вярата на благовестието,

28. и че в нищо не се плашите от противниците; което е доказателство за тяхната погибел, а на вас за спасение, и то от Бога;

29. защото, относно Христа, вам е дадено не само да вярвате в Него, но и да страдате за Него;

30. като имате същата борба, каквато сте видели, че аз имам, и сега чувате, че съм имал.