Евреи Chapter 6

1. Поради това, нека оставим първоначалното учение за Христа и нека се стремим към съвършенство, без да полагаме изново за основа покаяние от мъртви дела, вяра в Бога,

2. учение за кръщения, за ръкополагане, за възкресяване на мъртви и за вечен съд.

3. И това ще сторим, ако Бог позволи.

4. Защото за тия, които веднъж са били просветени, и са вкусили от небесния дар, и са станали причастници на Светия Дух

5. и са вкусили, колко е добро Божието слово, още са вкусили и от великите дела, които въвеждат бъдещия век,

6. а са отпаднали, невъзможно е да се обновят пак и доведат до покаяние, докато разпъват втори път в себе си Божия Син и Го опозоряват.

7. Защото земята, която се е поила от дъжда, що пада често на нея, и която ражда трева полезна на тия, за които се и обработва, получава благословение от Бога;

8. но ако ражда тръни и репеи, отхвърля се; тя скоро ще се прокълне, и сетнината й е да се изгори.

9. Обаче, ако и да говорим така, надяваме се от вас, възлюбени, за нещо по-добро, нещо, което води към спасението.

10. Защото Бог не е неправеден, та да забрави това, което извършихте и любовта, която показахте към Неговото име, като послужихте и още служите на светиите.

11. И желаем всеки от вас да показва същото усърдие за пълна увереност в надеждата до край;

12. да не бъдете лениви, но да подражавате ония, които чрез вяра и устояване наследяват обещаните благословения.

13. Защото, когато Бог даваше обещание на Авраама, понеже нямаше никого по-голям, в когото да се закълне, закле се в Себе Си, казвайки:

14. "Наистина ще те благословя премного и ще те умножа и преумножа".

15. И така, Авраам, като устоя, получи обещаното.

16. Защото както, човеците се кълнат в някого по-голям от тях, и клетвата, дадена в потвърждение на думата, туря край на всеки спор между тях,

17. така и Бог, като искаше да покаже по-пълно на наследниците на обещанието, че намерението Му е неизменимо, си послужи с клетва,

18. така щото чрез две неизменими неща, в които не е възможно за Бога да лъже, да имаме голямо насърчение ние, които сме прибягнали да се държим за поставената пред нас надежда;

19. която имаме за душата като здрава и непоколебима котва, която прониква в това, което е отвътре завесата;

20. гдето Исус като предтеча влезе за нас, и стана първосвещеник до века според Мелхиседековия чин.