Притчи Chapter 7

1. Сине мой, пази думите ми, И запазвай заповедите ми при себе си.

2. Пази заповедите ми и ще живееш – И поуката ми, като зеницата на очите си.

3. Вържи ги за пръстите си, Начертай ги на плочата на сърцето си,

4. Кажи на мъдростта: Сестра ми си; И наречи разума сродник,

5. За да те пазят от чужда жена, От чужда жена, която ласкае с думите си.

6. Понеже, като погледвах през решетките На прозореца на къщата си,

7. Видях между безумните, Съгледах между младежите, Един млад, безумен човек.

8. Който минаваше по улицата близо до ъгъла й, И отиваше по пътя към къщата й.

9. Беше в дрезгавината, когато се свечери, В мрака на нощта и в тъмнината.

10. И посрещна го жена, Облечена като блудница и с хитро сърце;

11. (Бъбрица и упорита, – Нозете й не остават вкъщи

12. Кога по улиците, кога по площадите, Тя причаква при всеки ъгъл);

13. Като го хвана, целуна го И с безсрамно лице му каза:

14. Като бях задължена да принеса примирителни жертви, Днес изпълних обреците си,

15. Затова излязох да те посрещна С желание да видя лицето ти и намерих те.

16. Постлала съм легло с красиви покривки, С шарени платове от египетска прежда.

17. Покадила съм леглото си Със смирна, алой и канела.

18. Ела, нека се наситим с любов до зори. Нека се насладим с милувки.

19. Защото мъжът ми не е у дома. Замина на дълъг път;

20. Взе кесия с пари в ръката си, Чак на пълнолуние ще се върне у дома.

21. С многото си предумки тя го прелъга, Привлече го с ласкателството на устните си.

22. Изведнъж той тръгна подире й, Както отива говедо на клане, Или както безумен в окови за наказание,

23. Докато стрела прониза дроба му, – Както птица бърза към примката, без да знае, че това е против живота й.

24. Сега, прочее, чада, послушайте ме. И внимавайте в думите на устата ми.

25. Да се не уклонява сърцето ти в пътищата й, Да се не заблудиш в пътеките й;

26. Защото мнозина е направила да паднат ранени; И силни са всичките убити от нея.

27. Домът й е път към ада, И води надолу в клетките на смъртта.