Притчи Chapter 6

1. Сине мой, ако си станал поръчител за ближния си, Или си дал ръка за някой чужд,

2. Ти си се впримчил с думите на устата си, Хванат си с думите на устата си.

3. Затова, сине мой, направи това и отърви се, Тъй като си паднал в ръцете на ближния си, – Иди, припадни и моли настоятелно ближния си.

4. Не давай сън на очите си, Нито дрямка на клепачите си,

5. Догдето не се отървеш, като сърна от ръката на ловеца, И като птица от ръката на птицоловец.

6. Иди при мравката, о ленивецо, Размишлявай за постъпките й и стани мъдър, –

7. Която, макар че няма началник, Надзирател, или управител,

8. Приготвя си храната лете, Събира яденето си в жетва.

9. До кога ще спиш ленивецо? Кога ще станеш от съня си?

10. Още малко спане, малко дрямка, Малко сгъване на ръце за сън,

11. Така ще дойде сиромашия върху тебе, като разбойник, И немотия, като въоръжен мъж.

12. Човек нехранимайко, човек беззаконен, Е оня който ходи с извратени уста,

13. Намигва с очите си, говори с нозете си, Дава знак с пръстите си;

14. Който има извратено сърце, Непрестанно крои зло, сее раздори,

15. Затова погубването му ще дойде внезапно; Изведнъж ще се съкруши, и то непоправимо.

16. Шест неща мрази Господ, Даже седем са мерзост за душата Му:

17. Надменни очи, лъжлив език, Ръце, които проливат невинна кръв,

18. Сърце, което крои лоши замисли, Нозе, които бърже тичат да вършат зло,

19. Неверен свидетел, който говори лъжа, И оня, който сее раздори между братя.

20. Сине, мой, пази заповедта на баща си, И не отстъпвай от наставлението на майка си,

21. Вържи ги за винаги за сърцето си, Увий ги около шията си.

22. Когато ходиш наставлението ще те води, Когато спиш, ще те пази; Когато се събудиш ще се разговаря с тебе.

23. Защото заповедта им е светилник, И наставлението им е светлина, И поучителните им изобличения са път към живот.

24. За да те пазят от лоша жена, От ласкателния език на чужда жена.

25. Да не пожелаеш хубостта й в сърцето си; Да не те улови с клепачите си;

26. Защото поради блудница човек изпада в нужда за парче хляб; А прелюбодейката лови скъпоценната душа.

27. Може ли някой да тури огън в пазухата си, И дрехите му да не изгорят?

28. Може ли някой да ходи по разпалени въглища, И нозете му да се не опекат?

29. Така е с оня, който влиза при жената на ближния си; Който се допре до нея не ще остане ненаказан.

30. Дори крадецът не се пропуска ненаказан, Даже ако краде да насити душата си, когато е гладен;

31. И ако се хване, той трябва да възвърне седмократно, Трябва да даде целия имот на къщата си.

32. Оня, който прелюбодействува с жена е безумен. Който прави това би погубил душата си.

33. Биене и позор ще намери, И срамът му няма да се изличи.

34. Защото ревнуването на мъжа е една ярост; И той няма да пожали в деня на възмездието;

35. Не ще иска да знае за никакъв откуп, Нито ще се умилостиви, ако и да му дадеш много подаръци.