Яков Chapter 1

1. Яков слуга на Бога и на Господа Исуса Христа, до дванадесетте пръснати племена, поздрав.

2. Считайте го за голяма радост, братя мои, когато падате в разни изпитни,

3. като знаете, че изпитанието на вашата вяра произвежда твърдост.

4. А твърдостта нека извърши делото си съвършено, за да бъдете съвършени и цели, без никакъв недостатък.

5. Но ако някому от вас не достига мъдрост, нека иска от Бога, Който дава на всички щедро без да укорява, и ще му се даде.

6. Но да проси с вяра без да се съмнява ни най-малко; защото, който се съмнява прилича на морски вълни, които се тласкат и блъскат от ветровете.

7. Такъв човек да не мисли, че ще получи нещо от Господа,

8. понеже е колеблив, непостоянен във всичките си пътища.

9. Братът, който е в по-долно състояние, нека се хвали, когато се въздига,

10. а богатият – когато се смирява, понеже ще прецъфти като цвета на тревата.

11. Защото слънцето изгрява с изсушителния вятър, тревата изсъхва, цветът й окапва, и красотата на изгледа й изчезва: така и богатият ще повехне в пътищата си.

12. Блажен онзи човек, който издържа изпитня; защото, като бъде одобрен, ще приеме за венец живота, който Господ е обещал на ония, които Го любят.

13. Никой, който се изкушава, да не казва: Бог ме изкушава, защото Бог се не изкушава от зло, и Той никого не изкушава.

14. А който се изкушава, се завлича и подлъгва от собствената си страст;

15. и тогава страстта зачева и ражда грях, а грехът, като се развие напълно ражда смърт.

16. Не се заблуждавайте, любезни мои братя;

17. Всяко дадено добро и всеки съвършен дар е отгоре, и слиза от Отца на светлините, у Когото няма изменение, или сянка от промяна.

18. От собствената Си воля ни е родил чрез словото на истината, за да бъдем един вид пръв плод на Неговите създания.

19. Вие знаете това, любезни мои братя. Обаче нека всеки човек бъде бърз да слуша, бавен да говори и бавен да се гневи;

20. защото човешкият гняв не върши Божията правда.

21. Затова, като отхвърлите всяка нечистота и преливаща се злоба, приемайте с кротост всаденото слово, което може да спаси душите ви,

22. Бивайте и изпълнители на словото, а не само слушатели, да лъжете себе си.

23. Защото, ако някой бъде слушател на словото, а не изпълнител, той прилича на човек, който гледа естественото си лице в огледалото;

24. понеже се огледва, отива си, и завчас забравя какъв бе.

25. Но който вникне в съвършения закон на свободата и постоянствува, той, като не е забравлив слушател, но деятелен изпълнител, ще бъде блажен в дейността си.

26. Ако някой счита себе си за благочестив, а не обуздава езика си, но мами сърцето си, неговото благочестие е суетно.

27. Чисто и непорочно благочестие пред Бога и Отца, ето що е: да пригледва човек сирачетата и вдовиците в неволята им, и да пази себе си неопетнен от света.