Еремия Chapter 11

1. Словото, което дойде към Еремия от Господа и каза:

2. Слушайте думите на тоя завет, и говорете на Юдовите мъже и ерусалимските жители; и ти да им речеш:

3. Така казва Господ Израилевият Бог: Проклет оня човек, който не слуша думите на тоя завет,

4. който заповядах на бащите ви в деня, когато ги изведох из Египетската земя, из железарската пещ и рекох: Слушайте гласа Ми, и изпълнявайте тия думи според всичко що ви съм заповядал; и така вие ще бъдете Мои люде, и Аз ще бъда ваш Бог,

5. за да изпълня клетвата, с която се клех на бащите ви, да им дам земя, която изобилва с мляко и мед, както я изпълнявам днес. Тогава отговорих, като рекох: Амин, Господи!

6. И Господ ми рече: Възгласи всички тия думи в Юдовите градове и в ерусалимските улици, като кажеш: Слушайте думите на тоя завет и изпълнявайте ги.

7. Защото изрично заявявах пред бащите ви в деня, когато ги изведох от Египетската земя, дори до днес, като ставах рано и заявявах казвайки: Слушайте гласа Ми.

8. Но те не послушаха нито приклониха ухото си, а ходиха всеки по упоритостта на нечестивото си сърце; затова докарах върху тях всичко казано в тоя завет, който им заповядах да изпълняват, но който не изпълниха.

9. И Господ ми рече: Заговор се намери между Юдовите мъже и ерусалимските жители.

10. Те са се върнали в беззаконията на праотците си, които отказаха да слушат Моите думи, и са последвали други богове, за да им служат. Израилевият дом и Юдовият дом са нарушили завета, който направих с бащите им.

11. Затова, така казва Господ: Ето, ще докарам зло върху тях, От което не ще могат да избягнат; И ще извикат към Мене, – Но няма да ги послушам.

12. Тогава Юдовите градове и ерусалимските жители ще отидат И ще извикат към боговете, на които кадят: Но те няма никак да ги спасят Във време на бедствието им.

13. Защото, колкото е числото на градовете ти, Толкова са и боговете ти, Юдо; И колкото е числото на ерусалимските улици, Толкова олтари издигнахте на онова срамотно нещо, – Олтари, за да кадите на Ваала.

14. Затова ти недей се моли за тия люде, Нито възнасяй вик или молба за тях; Защото Аз няма да ги послушам, когато викат към Мене, Поради своето бедствие.

15. Какво право има любезната Ми в Моя дом, Като е блудствувала с мнозина, И е престанало да се принася от тебе светото месо? Когато струваш зло, тогава се веселиш.

16. Господ те нарече Маслина вечнозелена, красива доброплодна; Но с шум на силно вълнение запали огън върху нея, И клоните й се строшиха.

17. Защото Господ на Силите, Който те е насадил, Изрече зло против тебе Поради злото, което Израилевият дом и Юдовият дом Си избраха да извършат Като Ме разгневиха с каденето си на Ваала.

18. Но Господ ми откри това, та го познах; И тогава Ти ми показа делата им.

19. Но аз бях като питомно агне, водено на клане, И не знаех, че бяха скроили замисли против мене, казвайки: Нека свалим дървото с плода му, И нека го отсечем от земята на живите, За да се не помни вече името му.

20. Но, о, Господи на Силите, Който съдиш праведно, Който изпитваш вътрешностите и сърцето, Нека видя Твоето въздаяние върху тях! Защото на Тебе поверих делото си.

21. Затова, така казва Господ за анатотските мъже, Които искат да отнемат живота ти, и казват: Да не пророкуваш в името Господно, Да не би да умреш от ръцете ни, –

22. Прочее, така казва Господ на Силите: Ето, Аз ще ги накажа; Юношите ще измрат чрез нож, Синовете им и дъщерите им ще измрат от глад,

23. И няма да останат от тях; Защото ще докарам зло върху анатотските мъже В годината, когато ги накажа.