Неемия Chapter 10

1. А ония, които подпечатаха, бяха: управителят Неемия, Ахалиевият син и Седекия,

2. Сераия, Азария, Еремия,

3. Пасхор, Амария, Мелхия,

4. Хатус, Севания, Малух,

5. Харим, Меримот, Авдия,

6. Даниил, Ганатон, Варух,

7. Месулам, Авия, Миамин,

8. Маазия, Велгай и Семаия; те бяха свещеници.

9. Левити: Исус, Азаниевият син, Вануй от Инададовите потомци и Кадмиил;

10. и братята им Севания, Одия, Келита, Фелаия, Анан,

11. Михей, Реов, Асавия,

12. Закхур, Серевия, Севания,

13. Одия, Ваний и Венину.

14. Началници на людете: Фарос, Фаат-моав, Елам, Зату, Ваний,

15. Вуний, Азгад, Вивай,

16. Адония, Вагуй, Адин,

17. Атир, Езекия, Азур,

18. Одия, Асум, Висай,

19. Ариф, Анатот, Невай,

20. Магфиас, Месулам, Изир,

21. Месизавеил, Садок, Ядуа,

22. Фелатия, Анан, Анаия,

23. Осия, Анания, Асув,

24. Алоис, Филея, Совив,

25. Реум, Асавна, Маасия,

26. Ахия, Анан, Ганан,

27. Малух, Харим и Ваана.

28. А останалите от людете, свещениците, левитите, вратарите, певците, нетинимите и всички, които бяха се отделили от племената на земите и се прилепили към Божия закон, жените им, синовете им и дъщерите им, всеки, който знаеше и разбираше,

29. присъединиха се към братята си, големците си, и постъпиха в заклинание и клетва да ходят по Божия закон, който бе даден чрез Божия слуга Моисея, и да пазят и вършат всичките заповеди на Иеова нашия Господ, съдбите Му и повеленията Му;

30. и да не даваме дъщерите си на племената на земята, и да не вземаме техните дъщери за синовете си;

31. и ако племената от земята донесат стоки или каква да било храна за продан в съботен ден, да не купуваме от тях в събота или в свет ден; и да се отказваме от обработването на земята всяка седма година и от изискването на всеки дълг.

32. Наредихме си още да се задължим да даваме всяка година по една трета от сикъла за службата на дома на нашия Бог,

33. за присътствените хлябове, за постоянния хлебен принос, за постоянното всеизгаряне, в съботите и на новолунията и на празниците, и за светите неща, за приносите за грях в умилостивение за Израиля, и за всичката работа на дома на нашия Бог.

34. И ние – свещениците, левитите и людете – хвърлихме жребие помежду си за приноса на дървата, за да ги докарват в дома на нашия Бог, според бащините ни домове, в определени времена всяка година, за да горят върху олтара на Господа нашия Бог според предписаното в закона;

35. и всяка година да донасяме в Господния дом първите плодове от земята си и първите плодове от рожбата на всяко дърво;

36. и да довеждаме в дома на нашия Бог, на свещениците, които служат в дома на нашия Бог, първородните от синовете си и от добитъка си, според предписаното в закона, и първородните от говедата си и от стадата си;

37. и да донасяме на свещениците, в стаите на дома на нашия Бог първите плодове от нашето тесто, и приносите си, и плодовете от всякакво дърво, тоже и виното и дървеното масло; и да внасяме на левитите десетъците от земята си, и левитите да вземат десетъците по всичките градове, гдето обработваме земята.

38. И някой свещеник, Ааронов потомец, да бъде с левитите когато вземат десетъците; и левитите да донасят десетъка от десетъците в дома на нашия Бог, в стаите на съкровищницата.

39. Защото израилтяните и левийците трябва да донасят приносите от житото, от виното и от дървеното масло в стаите, гдето са съдовете на светилището, и служащите свещеници, вратарите и певците. И няма да оставим дома на нашия Бог.