Галатяни Chapter 2

1. Тогава след четиринадесет години, пак възлязох в Ерусалим с Варнава, като взех със себе си и Тита.

2. (А възлязох по откровение). И изложих пред братята благовестието, което проповядвам между езичниците, но частно пред по-именитите от тях, да не би напразно да тичам или да съм тичал.

3. Но даже Тит, който бе с мене, ако и да беше грък, не бе принуден да се обреже;

4. и то поради лъжебратята, които бяха се вмъкнали да съгледват свободата, която имаме в Христа Исуса, за да ни поробят;

5. на които, ни за час не отстъпихме да им се покорим, за да пребъде с вас истината на благовестието.

6. А тия, които се считаха за нещо, (каквито и да са били, на мене е все едно; Бог не гледа на лицето на човека), – тия именити, казвам, не прибавиха нищо повече на моето учение;

7. а напротив, когато видяха, че на мене беше поверено да проповядвам благовестието между необрязаните, както на Петра между обрязаните,

8. (защото, който подействува в Петра за апостолство между обрязаните, подействува и в мене за апостолство между езичниците),

9. и когато познаха дадената на мене благодат, то Яков, Кифа и Иоан, които се считаха за стълбове, дадоха десници на общение на мене и на Варнава, за да идем ние между езичниците, а те между обрязаните.

10. Искаха само да помним сиромасите, – което също нещо и ревностно желаех да върша.

11. А когато Кифа дойде в Антиохия, аз му се възпротивих в очи, защото беше се провинил.

12. Понеже, преди да дойдеха някои от Якова, той ядеше заедно с езичниците; а когато те дойдоха, оттегли се и странеше от тях, защото се боеше от обрязаните.

13. И заедно с него лицемерствуваха и другите юдеи, така щото и Варнава се увлече от лицемерието им.

14. Но, като видях, че не постъпват право по истината на благовестието, рекох на Кифа пред всичките: Ако ти, който си юдеин, живееш като езичниците, а не като юдеите, как принуждаваш езичниците да живеят като юдеите?

15. Ние, които сме по природа юдеи, а не грешници от езичниците,

16. като знаем все пак, че човек не се оправдава чрез дела по закона, а само чрез вяра в Исуса Христа, – и ние повярвахме в Христа Исуса, за да се оправдаем чрез вяра в Христа, а не чрез дела по закона; защото чрез дела по закона няма да се оправдае никоя твар.

17. Но, когато искахме да се оправдаем чрез Христа, ако и ние сме се намерили грешни, то Христос на греха ли е служител? Да не бъде!

18. Защото, ако градя изново онова, което съм развалил, показвам себе си престъпник.

19. Защото аз чрез закона умрях спрямо закона, за да живея за Бога.

20. Съразпнах се с Христа, и сега вече, не аз живея, но Христос живее в мене; а животът, който сега живея в тялото, живея го с вярата, която е в Божия Син, Който ме възлюби и предаде Себе Си за мене.

21. Не осуетявам Божията благодат; обаче, ако правдата се придобива чрез закона, тогава Христос е умрял напразно.