Галатяни Chapter 3

1. О, несмислени галатяни, кой ви омая, вас, пред чиито очи Исус Христос е бил ясно очертан като разпнат?

2. Това само желая да науча от вас: Чрез дела, изисквани от закона ли получихте Духа, или чрез вяра в евангелското послание?

3. Толкоз ли сте несмислени, че, като почнахте в Духа, сега се усъвършенствувате в плът?

4. Напусто ли толкоз страдахте? Ако наистина е напусто!

5. Прочее, Тоя, Който ви дава Духа и върши велики дела между вас, чрез дела, изисквани от закона ли върши това, или чрез вяра в посланието,

6. както с Авраама, който повярва в Бога, и му се вмени за правда?

7. Тогава познайте, че тия, които упражняват вяра, те са Авраамови чада;

8. и писанието, като предвидя, че Бог чрез вяра щеше да оправдае езичниците, изяви предварително благовестието на Авраама, казвайки: "В тебе ще се благославят всичките народи".

9. Така щото тия, които имат вяра се благославят заедно с вярващия Авраам.

10. Защото всички, които се облягат на дела, изисквани от закона, са под клетва, понеже е писано: "Проклет всеки, който не постоянствува да изпълнява всичко писано в книгата на закона".

11. А че никой не се оправдава пред Бога чрез закона, е явно от това, "че праведният чрез вяра ще живее";

12. а законът не действува чрез вяра, но казва: "Който върши това, което заповядва законът, ще живее чрез него".

13. Христос ни изкупи от проклетията на закона, като стана проклет {Гръцки: Проклетия. Виж. 2 Кор. 5:21.} за нас; защото е писано: "Проклет всеки, който виси на дърво";

14. така щото благословението, дадено на Авраама, да дойде чрез Христа Исуса на езичниците, за да приемем обещания Дух чрез вяра.

15. Братя, (по човешки говоря), едно завещание, даже ако е само човешко, веднъж потвърди ли се, не се разваля, нито на него се прибавя нещо, от никого.

16. А обещанията се изрекоха на Авраама и на неговия потомък. Не казва: "и на потомците", като на мнозина, но като за един: "и на твоя потомък", Който е Христос.

17. И това казвам, че завет, предварително потвърден, от Бога, не може да бъде развален от закона, станал четиристотин и тридесет години по-после, така щото да се унищожи обещанието.

18. Защото, ако наследството е чрез закона, не е вече чрез обещание; но Бог го подари на Авраама с обещание.

19. Тогава, защо се даде закона? Прибави се с цел да се изявяват престъпленията, докле да дойде Потомъкът, на Когото биде дадено обещанието; и беше прогласен от ангели чрез един ходатай.

20. Но ходатаят не ходатайствува за един; а Бог, Който дава обещание, е един.

21. Тогава, законът противен ли е на Божиите обещания? Да не бъде! Защото, ако беше даден закон, който да може да оживотвори, то наистина правдата щеше да бъде от закона.

22. Но писанието затвори всичко под грях, та обещанието, изпълняемо чрез вяра в Исуса Христа, да се даде на тия, които вярват.

23. А преди да дойде вярата ние бяхме под стражата на закона, затворени до времето на вярата, която имаше да се открие.

24. Така, законът стана за нас детеводител, да ни доведе при Христа, за да се оправдаем чрез вяра.

25. Но след идването на вярата не сме вече под детеводител.

26. Защото всички сте Божии чада чрез вяра в Исуса Христа.

27. Понеже всички вие, които сте се кръстили в Христа, с Христа сте се облекли.

28. Няма вече юдеин, нито грък, няма роб, нито свободен, няма мъжки пол, ни женски; защото вие всички сте едно в Христа Исуса.

29. И ако сте Христови, то сте Авраамово потомство, наследници по обещание.