2 Коринтяни Chapter 11

1. Дано бихте потърпели малко моето безумие; да! потърпете ме,

2. защото ревнувам за вас с божествена ревност, понеже ви сгодих с един мъж, да ви представя като чиста девица на Христа.

3. Но боя се да не би, както змията измами Ева с хитростта си, да се разврати умът ви и отпадне от простотата и чистотата, която дължите на Христа.

4. Защото, ако дойде някой и ви проповядва друг Исус, когото ние не сме проповядвали, или ако получите друг дух, когото не сте получили, или друго благовестие, което не сте приели, вие лесно го търпите.

5. Обаче мисля, че аз не съм в нищо по-долен от тия превъзходни апостоли!

6. А пък, ако и да съм в говоренето прост, в знанието не съм; дори ние по всякакъв начин сме ви показали това във всичко.

7. Грях ли съм сторил, като смирявах себе си, за да се издигнете вие, понеже ви проповядвах Божието благовестие даром?

8. Други църкви обрах, като вземах заплата от тях, за да служа на вас;

9. а когато бях при вас и изпаднах в нужда, не отегчих никого, защото братята, които дойдоха от Македония, задоволиха нуждата ми. Така във всичко се пазих, и ще се пазя, да не ви отегча.

10. Заради Христовата истинност, която е и в мене, никой няма да ми отнеме тая похвала в ахайските места.

11. Защо? Защото ви не обичам ли? Знае Бог!

12. А каквото правя, това и ще правя, за да отсека причината на тия, които търсят причина против мене, та относно това, с което те се хвалят, да се намерят също такива, каквито сме и ние.

13. Защото такива човеци са лъжеапостоли, лукави работници, които се преправят на Христови апостоли.

14. И не е чудно; защото сам сатана се преправя на светъл ангел;

15. тъй че, не е голямо нещо, ако и неговите служители се преправят на служители на правдата. Но тяхната сетнина ще бъде според делата им.

16. Пак казвам, никой да не ме счита за безумен; иначе, приемете ме като безумен, та да се похваля и аз малко нещо.

17. (Това, което казвам, не го казвам по Господа, но като в безумие, в тая моя увереност на хваленето.

18. Тъй като мнозина се хвалят по плът, ще се похваля и аз).

19. Защото вие, като сте разумни, с готовност търпите безумните;

20. понеже търпите, ако някой ви заробва, ако ви изпояжда, ако ви обира, ако се превъзнася, ако ви бие по лицето.

21. За свое унижение го казвам, като че ли сме били слаби; но с каквото се осмелява някой да се хвали, (в безумие говоря), осмелявам се и аз.

22. Евреи ли са? И аз съм; израилтяни ли са? И аз съм; Авраамово потомство ли са? И аз съм;

23. служители Христови ли са? (в безумие говоря), аз повече: бил съм в повече трудове, в тъмници още повече, в бичувания чрезмерно, много пъти и на смърт.

24. Пет пъти юдеите ми удариха по четиридесет удара без един;

25. три пъти бях бит с тояги, веднъж ме биха с камъни, три пъти съм претърпял корабокрушение, една нощ и един ден съм бил по морските дълбочини.

26. Много пъти съм бил и в пътешествия; в опасност от реки, в опасност от разбойници, в опасност от съотечественици, в опасност от езичници, в опасност в град, в опасност в пустиня, в опасност по море, в опасност между лъжебратя;

27. в труд и мъка, много пъти в неспане, в глад и жажда, много пъти в неядене, в студ и в голота;

28. и, освен другите неща, които не споменавам, има и това, което тежи върху мене всеки ден, грижата за всичките църкви.

29. Кой изнемощява, без да изнемощявам и аз? Кой се съблазнява без да се разпалям аз?

30. Ако трябва да се хваля, ще се похваля с това, което се отнася до немощта ми.

31. Бог и Отец на Господа Исуса [Христа], Който е благословен до века, знае, че не лъжа.

32. (В Дамаск областният управител на цар Арета тури стража в град Дамаск за да ме улови;

33. и през прозорец по стената ме спуснаха с кош, та избягах от ръцете му).