2 Коринтяни Chapter 10

1. И сам аз, Павел, ви моля поради Христовата кротост и нежност, аз, който съм смирен когато съм между вас, а когато отсъствувам ставам смел към вас, –

2. моля ви се, когато съм при вас да се не принудя да употребя смелост с оная увереност, с която мисля да се одързостя против някои, които разчитат, че ние плътски се обхождаме.

3. Защото, ако и да живеем в плът, по плът не воюваме.

4. Защото оръжията, с които воюваме, не са плътски, но пред Бога са силни за събаряне крепости.

5. Понеже събаряме помисли и всичко, което се издига високо против познанието на Бога, и пленяваме всеки разум да се покорява на Христа.

6. И готови сме да накажем всяко непослушание, щом стане пълно вашето послушание.

7. Вие гледате на външното. Ако някой е уверен в себе си, че е Христов, то нека размисли още веднъж в себе си, че, както той е Христов, така и ние сме Христови.

8. Защото, ако бих се и нещо повечко похвалил с нашата власт, която Господ даде за назиданието ви, а не за разорението ви, не бих се засрамил.

9. Обаче нека се не покажа, че желая да ви заплашвам с посланията си.

10. Понеже, казват някои, посланията му са строги и силни, но личното му присъствие е слабо и говоренето нищожно.

11. Такъв нека има пред вид това, че, каквито сме на думи в посланията си, когато сме далеч от вас, такива сме и на дело, когато сме при вас.

12. Защото не смеем да считаме или да сравняваме себе си с някои от ония, които препоръчват сами себе си; но те, като мерят себе си със себе си, и като сравняват себе си със себе си, не постъпват разумно.

13. А ние няма да се похвалим с това, което е вън от мярката ни, но според мярката на областта, която Бог ни е определил, като мярка, която да достигне дори до вас.

14. Защото ние не се простираме чрезмерно, като че ли не сме достигнали до вас; защото ние първи достигнахме до вас с Христовото благовестие.

15. И не се хвалим с това, което е вън от мярката ни, то ест, с чужди трудове, но имаме надежда, че с растенето на вярата ви, ние ще имаме по-голяма област за работа между вас, и то премного,

16. така щото да проповядваме благовестието и от вас по-нататък, а не да се хвалим с готовото в чужда област.

17. А който се хвали, с Господа да се хвали.

18. Защото не е одобрен тоя, който сам себе си препоръчва, но тоя, когото Господ препоръчва.