Притчи Chapter 1

1. Притчи на Давидовия син Соломон, Израилев цар,

2. Записани за да познае някой мъдрост и поука, За да разбере благоразумни думи,

3. За да приеме поука за мъдро постъпване, В правда, съдба и справедливост,

4. За да се даде остроумие на простите, Знание и разсъждение на младежа,

5. За да слуша мъдрият и да стане по-мъдър И за да достигне разумният здрави начала,

6. За да се разбират притча и иносказание, Изреченията на мъдрите и гатанките им.

7. Страх от Господа е начало на {Или: главна част от.} мъдростта; Но безумните презират мъдростта и поуката.

8. Сине мой, слушай поуката на баща си, И не отхвърляй наставлението {Еврейски: Закона.} на майка си,

9. Защото те ще бъдат благодатен венец за главата ти, И огърлица около шията ти.

10. Сине мой, ако грешните те прилъгват, Да се не съгласиш.

11. Ако рекат: Ела с нас, Нека поставим засада за кръвопролитие. Нека причакаме без причина невинния,

12. Както ада нека ги погълнем живи, Даже съвършените, като ония, които слизат в рова,

13. Ще намерим всякакъв скъпоценен имот, Ще напълним къщите си с користи,

14. Ще хвърлиш жребието си като един от нас, Една кесия ще имаме всички; –

15. Сине мой, не ходи на пътя с тях, Въздържай ногата си от пътеката им,

16. Защото техните нозе тичат към злото, И бързат да проливат кръв.

17. Защото напразно се простира мрежа Пред очите на каква да било птица.

18. И тия поставят засада против своята си кръв, Причакват собствения си живот.

19. Такива са пътищата на всеки сребролюбец: Сребролюбието отнема живота на завладените от него.

20. Превъзходната мъдрост възгласява по улиците, Издига гласа си по площадите,

21. Вика по главните места на пазарите, При входовете на портите, Възвестява из града думите си:

22. Глупави, до кога ще обичате глупостта? Присмивачите до кога ще се наслаждават на присмивките си, И безумните ще мразят знанието?

23. Обърнете се при изобличението ми. Ето, аз ще излея духа си на вас, Ще ви направя да разберете словата ми.

24. Понеже аз виках, а вие отказахте да слушате, Понеже простирах ръката си, а никой не внимаваше,

25. Но отхвърлихте съвета ми, И не приехте изобличението ми, –

26. То и аз ще се смея на вашето бедствие, Ще се присмея, когато ви нападне страхът,

27. Когато ви нападне страхът, като опустошителна буря, И бедствието ви се устреми като вихрушка, Когато скръб и мъка ви нападнат,

28. Тогава те ще призоват, но аз няма да отговоря, Ревностно ще ме търсят, но няма да ме намерят.

29. Понеже намразиха знанието, И не разбраха страха от Господа,

30. Не приеха съвета ми, И презряха всичкото ми изобличение,

31. Затова, ще ядат от плодовете на своя си път, И ще се наситят от своите си измислици.

32. Защото глупавите ще бъдат умъртвени от своето си отстъпване, И безумните ще бъдат погубени от своето си безгрижие,

33. Но всеки, който ме слуша, ще живее в безопасност, И ще бъде спокоен без да се бои от зло.