Еремия Chapter 9

1. О да би била главата ми вода, Очите ми извор на сълзи, Та да плача денем и нощем За убитите на дъщерята на людете ми!

2. О, да би имало за мене в пустинята убежище за пътници, За да оставя людете си и да си отида от тях! Защото те всички са прелюбодейци, Сбирщина от вероломци.

3. Запъват езика си като че ли е лъкът им за лъжа, Засилват се на земята, но не за честността; Защото напредват от зло в зло, А Мене не познават, казва Господ.

4. Пазете се всеки от ближния си, И нямайте доверие на никой брат; Защото всеки брат ще изневерява до край, И всеки ближен разпространява клевети.

5. Всеки мами ближния си, Никога не говорят истината, Научиха езика си да говори лъжи, До уморяване вършат беззаконие.

6. Жилището ти е всред коварство; Чрез коварство те отказват да Ме познаят, казва Господ.

7. Затова така казва Господ на Силите: Ето, ще ги претопя та ще ги опитам; Защото какво друго да направя поради дъщерята на людете Ми?

8. Езикът им е смъртоносна стрела, говори коварно; С устата си човек говори мирно на ближния си, Но в сърцето си поставя засада против него.

9. Няма ли да ги накажа за това? казва Господ; Душата Ми не ще ли въздаде на такъв народ?

10. За планините ще подема плач и ридание, За пасбищата на степите жалеене, Защото така изпогоряха щото няма кой да мине през тях, Нито се чува глас на стадо; От небесна птица до животно Побягнаха, отидоха.

11. Аз ще обърна Ерусалим на грамади, жилище на чакали, И ще обърна на пустиня Юдовите градове, останали без жители.

12. Кой е мъдър човек та да може да разбере това, Комуто са говорили устата Господни, за да обясни, Защо загина страната И е изгорена като пустиня, та да няма кой да минава през нея?

13. И Господ казва: Понеже оставиха Моя закон, Който поставих пред тях, И не послушаха гласа Ми, Нито ходиха по него,

14. Но ходиха по упоритостта на своето сърце, И подир ваалимите, както ги научиха бащите им,

15. Затова, така казва Господ на Силите, Израилевият Бог: Ето, Аз ще нахраня тия люде с пелин, И ще ги напоя с горчива вода;

16. Тоже ще ги разпръсна между народи, Които нито те, нито бащите им са познали; И ще изпратя нож подир тях, Догдето ги изтребя.

17. Така говори Господ на Силите: Размислете и повикайте да дойдат оплаквачките, И изпратете за вещите жени, за да дойдат;

18. И нека побързат да подемат ридание за нас, За да поронят очите ни сълзи, И клепачите ни да излеят вода.

19. Защото глас на ридание се чува от Сион, който казва: Как сме разорени! Много сме посрамени, защото оставихме земята, Понеже събориха жилищата ни.

20. Обаче, слушайте, жени, словото Господно, И нека приеме ухото ви словото на устата Му; Научете дъщерите си на ридание, И всяка ближната си на плач.

21. Защото смъртта възлезе през прозорците ни, Влезе в палатите ни, За да изсече децата от улиците, Юношите от площадите.

22. Речи: Така казва Господ. Човешки трупове ще паднат Като тор по лицето на нивата, И като ръкойката зад жетвар, Която никой няма да събере.

23. Така казва Господ: Мъдрият да не се хвали с мъдростта си, Силният да не се хвали със силата си, И богатият да не се хвали с богатството си;

24. Но който се хвали нека се хвали с това, Гдето разбира и познава Мене, Че съм Господ, Който извършвам милост, Правосъдие и правда на земята; Понеже в това благоволя, казва Господ,

25. Ето, идат дни, казва Господ, Когато Аз ще накажа Всичките обрязани заедно с необрязаните;

26. Египет, Юда, Едом, Амонците, Моав, И всички, които си стрижат издадените части на косата, Които живеят в пустинята; Защото всички тия народи са необрязани, А целият Израилев дом е с необрязано сърце.