Еремия Chapter 20

1. А Пасхор, син на свещеника Емир, който беше началник в Господния дом, чу Еремия като пророкуваше тия неща.

2. Тогава Пасхор удари пророка Еремия и тури го в кладата, която бе в горната Вениаминова порта до Господния дом.

3. А на утринта Пасхор извади Еремия от кладата. Тогава Еремия му рече: Господ не те нарече Пасхор, но Магор-мисавив {Т.е., Трепет отсред.}.

4. Защото така казва Господ: Ето, ще те направя ужас за самия тебе и на всичките ти приятели; те ще паднат от ножа на неприятелите си, и очите ти ще видят това; и ще предам Юда цял в ръката на вавилонския цар, който ще ги заведе пленници във Вавилон и ще ги порази с нож.

5. При това, ще предам цялото богатство на тоя град, всичките му печалби, и всичките му скъпоценности, дори всичките съкровища на Юдовите царе ще предам в ръката на неприятелите им, които ще ги разграбят и ще ги вземат та ще ги занесат във Вавилон.

6. И ти, Пасхоре, заедно с всички, които живеят в дома ти, ще отидеш в плен; ще дойдеш във Вавилон, там ще умреш, и там ще бъдеш погребан, ти и всичките ти приятели, на които си пророкувал лъжливо.

7. Господи, примамил си ме, и аз бидох примамен; Ти си по-силен от мене и си надмогнал. Аз станах за присмех цял ден; всички се подиграват с мене;

8. Защото отворя ли уста, не мога да не викам; Трябва да викам: Насилство и грабеж! Защото словото Господно ми става Причина за позор и присмех цял ден.

9. Но ако река: Няма да спомена за Него, Нито ще продумам вече в името Му, Тогава Неговото слово става в сърцето ми Като пламнал огън затворен в костите ми; Уморявам се да го задържам, но не мога.

10. Защото чух клевета от мнозина; навсякъде е трепет; Обвинявайте! и ние ще го обвиним, – Думат всички, с които аз живеех в мир, Които гледат да се спъна, – Може би той ще се помами в някаква погрешка, Та ще надмогнем над него и ще си му отмъстим.

11. Но Господ е с мене като мощен и страшен защитник; Затова гонителите ми ще се спънат И не ще надмогнат; Те ще се посрамят много, защото не постъпиха разумно; Срамът им ще бъде вечен, няма да се забрави.

12. Но, Господи на Силите, Който изпитваш праведния, И гледаш вътрешностите на сърцето, Нека видя Твоето въздаяние върху тях, Защото на Тебе поверих делото си.

13. Пейте Господу, хвалете Господа; Защото избави душата на немотния от ръката на злодейците.

14. Проклет да бъде денят, в който се родих; Да не бъде благословен денят, в който ме роди майка ми,

15. Проклет да бъде човекът, който извести на баща ми, Казвайки: Роди ти се мъжко дете, – И с това се зарадва много;

16. И да бъде тоя човек като градовете, Които Господ не съжали и разори, И нека слуша заран вик, И на пладне тревога;

17. Защото не ме умъртви в утробата, И тъй майка ми да ми е била гроб, И утробата й да е останала всякога бременна.

18. Защо излязох из утробата Да гледам труд и скръб, И дните ми да се довършат от срам.