Еремия Chapter 6

1. Вениаминци, бягайте отсред Ерусалим, Затръбете в Текуе, и издигнете знак във Вет-акерем; Защото зло предстои от север, И голяма погибел.

2. Красивата и изнежена жена Сионовата дъщеря ще изтребя.

3. Овчарите и стадата им ще дойдат при нея, Ще разпъват шатрите си против нея от всяка страна, Ще пасат всеки на мястото си;

4. Ще извикат: Пригответе война против нея, Станете, и нека възлезем на пладне; Горко ни! защото преваля денят, Защото се простират вечерните сенки;

5. Станете, и да възлезем през нощта, И да съборим палатите й;

6. Защото така казва Господ на Силите: Отсечете дърветата й, И издигнете могила против Ерусалим; Тоя е градът, който трябва да се накаже, Само насилие има в него.

7. Както блика вода от извора, Така блика злото от него; Насилие и грабеж се чува в него, Пред Мене непрестанно има болест и рани.

8. Приеми поука, Ерусалиме, Да не би да се отвръща душата Ми от тебе, Да не би да те направя пустиня, земя ненаселена.

9. Така казва Господ на Силите: Ще берат и ще оберат останалите от Израиля като лозе; Пак простри ръката си като гроздоберач към пръчките.

10. Кому да говоря, и пред кого да заявя, за да чуят? Ето, ухото им е необрязано та не могат да чуят; Ето, словото Господно стана укорно за тях, Те не благоволят в него.

11. Затова съм пълен с яростта на Господа, Уморих се да се въздържам; Ще я изливам върху децата по улиците; И върху целия сбор на младежите, Защото ще бъдат грабнати и мъж с жена, Старец заедно с престарял.

12. Къщите им ще преминат на други, Също и полетата и жените им; Защото ще простра ръката Си Върху жителите на тая страна, казва Господ;

13. Защото от малък до голям Всеки от тях се е предал на сребролюбие, И от пророк до свещеник Всеки постъпва лъжливо.

14. Повърхностно са лекували те раната на людете Ми, Като са казвали: Мир, мир! а пък няма мир.

15. Засрамиха ли се, когато извършиха мерзости? Не, никак не ги досрамя, Нито са знаели да почервенеят; Затова ще паднат между падащите, Ще бъдат поваляни, когато ги накажа, казва Господ.

16. Така казва Господ: Застанете на пътищата та вижте, И попитайте за древните пътеки, Где е добрият път, и ходете по него, И ще намерите покой за душите си; Но те рекоха: Не щем да ходим в него.

17. Поставих и пазачи над вас Та казах: Слушайте гласа на тръбата; Но те рекоха: Не щем да слушаме.

18. Затова, слушайте народи, И ти, съборе, узнай що има между тях.

19. Слушай земьо; Ето, Аз ще докарам зло върху тия люде, Дори плода на помислите им; Защото не послушаха словата Ми, А колкото за закона Ми, те го отхвърлиха,

20. Защо Ми е ливанът що донасят от Сава, И благовонната тръстика от далечна страна? Всеизгарянията ви не Ми са приятни, Нито жертвите ви угодни.

21. Затова, така казва Господ: Ето, Аз ще поставя пред тия люде препънки, О които ще се спъват бащите и синовете заедно; И съседът и приятелят му ще загинат заедно.

22. Така казва Господ: Ето, люде идат от северната страна, И велик народ ще се подигне от краищата на земята.

23. Лък и копие държат, Жестоки са и немилостиви; Гласът им бучи като море, Възседнали са на коне, Всеки опълчен, както мъж за бой, Против тебе, дъщерьо сионова.

24. Откакто сме чули вест за тях Ръцете ни ослабнаха, Мъки ни обзеха и болки Като на жена, която ражда.

25. Не излизайте на полето и на път не ходете, Защото мечът на неприятеля и ужасът са от всяка страна.

26. Дъщерьо на людете Ми, препаши се с вретище И валяй се в пепел; Жалей като за единороден син, заплачи горчиво, Защото разрушителят ще дойде внезапно върху нас.

27. Поставих те изпитател и крепост между людете Си, За да узнаеш и да изпиташ пътя им.

28. Те всички са крайни отстъпници, които разпространяват клевети; Мед са и желязо; те всички постъпват разтленно.

29. Духалото изгоря; оловото се изпояде от огъня: Разтопителят напразно разтопява, Защото злите не се отделиха.

30. Сребро за смет ще ги нарекат, Защото Господ ги е отхвърлил.