Еклисиаст Chapter 2

1. Аз рекох на сърцето си: Ела сега, да те опитам с веселба, Затова се наслаждавай с благо; И, ето, и това беше суета.

2. Рекох за смеха: Лудост е, – И за веселбата: Що ползува тя?

3. Намислих в сърцето си да веселя плътта си с вино, Докато сърцето ми още се управляваше от мъдростта, И да усвоя безумието докле видя какво е добре да вършат човешките чада Под небето през всичките дни на живота си.

4. Направих си големи работи; Съградих си къщи; насадих си лозя;

5. Направих си градини и садове, И насадих в тях всякакви плодни дървета;

6. Направих си водоеми, за да поя от тях Насаденият с дървета лес;

7. Придобих слуги и слугини, И имах слуги родени в дома ми; Имах още добитък и стада Повече от всички, които са били преди мене в Ерусалим;

8. Събрах си и сребро, и злато, И особените скъпоценности на царете и на областите; Набавих си певци и певици, И насладите на човешките чада – Наложници твърде много.

9. Така станах велик и уголемих се Повече от всички, които са били преди мене в Ерусалим; Още и мъдростта ми си остана в мене.

10. И от всичко, което пожелаха очите ми, Нищо не им отрекох; Не спрях сърцето си от никаква веселба; Защото сърцето ми се радваше във всичките ми трудове, И това беше делът ми от всичкия ми труд.

11. Тогава разгледах всичките дела, Които бяха извършили ръцете ми, И труда в който бях се трудил; И, ето всичко беше суета и гонене на вятър, И нямаше полза под слънцето.

12. И обърнах се да разгледам Мъдростта, и лудостта, и безумието, Защото що може да стори човек, който е дошъл подир царя Относно това, което е вече сторено?

13. Тогава видях, че мъдростта превъзхожда безумието, Както светлината превъзхожда тъмнината.

14. На мъдрия очите са в главата му, А безумният ходи в тъмнина; Обаче аз познах още, че една участ Постига всички тях.

15. Тогава рекох в сърцето си: Каквото постига безумния Това ще постигне и мене; Защо, прочее, бях аз по-мъдър? За туй рекох в сърцето си, Че и това е суета.

16. Защото както на безумния така и на мъдрия, Не остава вечно паметта му, Понеже в идните дни всичко ще е вече забравено; И как умира мъдрият? – Както и безумният.

17. Затова намразих живота, Защото тежки ми се видяха делата, които стават под слънцето; Понеже всичко е суета и гонене на вятър.

18. Намразих още и всичкия си труд, В който съм се трудил под слънцето, Защото трябва да го оставя на човека, който ще бъде подир мене;

19. И кой знае мъдър ли ще бъде той или безумен? Но пак той ще властвува над всичкия ми труд, в който съм се трудил, И в който показах мъдрост под слънцето. И това е суета.

20. Затова аз наново направих сърцето си да се отчае Поради всичкия труд, в който съм се трудил под слънцето.

21. Защото има човек, който се е трудил С мъдрост, със знание и със сполука; Но пак той ще остави всичко за дял на едного, Който не е участвувал в труда му. И това е суета и голямо зло.

22. Защото каква полза на човека от всичкия му труд И от грижата на сърцето му, За което се изморява под слънцето?

23. Понеже всичките му дни са само печал, И трудовете му скръб; И още и нощем сърцето му не си почива. И това е суета.

24. Няма по-добро за човека освен да яде и да пие. И да прави душата си да се наслаждава от доброто на труда му. И аз видях, че и това е от Божията ръка.

25. Защото кой може да яде, И кой може да се наслаждава, повече от мене?

26. Понеже Бог дава на угодния Нему човек Мъдрост, и знание, и радост; А на грешния дава да се труди, и да събира, и да трупа, – За да даде всичко на угодния Богу. И това е суета и гонене на вятър.