Еклисиаст Chapter 4

1. Тогава, като изново размишлявах Всичките угнетения, които стават под слънцето, И видях сълзите на угнетяваните, че нямаше за тях утешител, И че силата беше в ръката на ония, които ги угнетяваха, А за тях нямаше утешител,

2. Затова аз облажавах умрелите, които са вече умрели, Повече от живите, които са още живи;

3. А по-щастлив и от двамата считах оня, който не е бил още, Който не е видял лошите дела, които стават под слънцето.

4. Тогава видях всеки труд и всяко сполучливо дело, Че поради него на човека завижда ближния му. И това е суета и гонене на вятър.

5. Безумният сгъва ръцете си И яде своята си плът,

6. И казва: По-добре една пълна шепа със спокойствие, Отколкото две пълни шепи с труд и гонене на вятър.

7. Тогава изново видях само суета под слънцето.

8. Има такъв, който е самичък, който няма другар, Да! Няма нито син, нито брат; Но пак няма край на многото му труд, Нито се насища окото му с богатство, И той не дума: За кого, прочее, се трудя аз И лишавам душата си от благо? И това е суета и тежък труд.

9. По-добре са двама, отколкото един, Понеже те имат добра награда за труда си;

10. Защото, ако паднат, единият ще дигне другаря си; Но горко на оня, който е сам, когато падне, И няма друг да го дигне.

11. И ако легнат двама заедно ще се стоплят; А един как ще се стопли сам?

12. И ако някой надвие на един, който е сам, Двама ще му се опрат; И тройното въже не се къса скоро.

13. По-добър е беден и мъдър младеж, Отколкото стар и безумен цар, Който не знае вече да приема съвет;

14. Защото единият излиза из тъмницата {Еврейски: Къщата на веригите.} за да царува, А другият, и цар да се е родил, става сиромах.

15. Видях всичките живи, които ходят под слънцето, Че бяха с младежа, втория, който стана вместо него;

16. Нямаше край на всичките люде, На всичките, над които е бил той; А идещите подир него не ще се зарадват в него. Наистина и това е суета и гонене на вятър.