Марк Chapter 8

1. През ония дни, когато пак се беше събрало голямо множество, и нямаха що да ядат, повика учениците Си и каза им:

2. Жалко Ми е за народа, защото три дни вече седят при Мене, и нямат що да ядат;

3. и ако ги разпусна гладни по домовете им, ще им прималее по пътя; а някои от тях са дошли от далеч.

4. И учениците Му отговориха: Отде ще може някой да насити тия с хляб тук в уединено място?

5. И попита ги: Колко хляба имате? А те рекоха: Седем.

6. И заповяда на народа да насядат на земята; и като взе седемте хляба благодари, разчупи и даваше на учениците Си за да ги сложат. И сложиха ги пред народа,

7. Имаха и малко рибички; и като ги благослови, заповяда да ги сложат и тях.

8. И ядоха и се наситиха; и дигнаха останали къшеи, седем кошници.

9. А ония, които ядоха, бяха около четири хиляди души; и разпусна ги.

10. И веднага влезе в ладията с учениците Си и дойде в далманутанските предели.

11. И фарисеите излязоха и почнаха да се препират с Него; и като Го изпитваха, поискаха от Него знамение от небето.

12. А Той въздъхна дълбоко от сърце и рече: Защо тоя род иска знамение? Истина ви казвам: На тоя народ няма да се даде знамение.

13. И остави ги, влезе пак в ладията, и мина на отвъдната страна.

14. Но учениците Му забравиха да вземат хляб, и нямаха със себе си в ладията повече от един хляб.

15. И Той им заръча, казвайки: Внимавайте, пазете се от кваса на фарисеите и от кваса на Ирода.

16. И те разискваха помежду си, думайки: Това е защото нямаме хляб.

17. А Исус, като разбра това; рече им: Защо разисквате загдето нямате хляб? Още ли не разбирате, нито разумявате? Окаменено ли е сърцето ви?

18. Като имате очи, не виждате ли? и като имате уши, не чувате ли? и не помните ли?

19. Когато разчупих петте хляба на петте хиляди души, колко кошове пълни с къшеи дигнахте? Казват Му: Дванадесет.

20. И когато седемте – на четирите хиляди души, колко кошници, пълни с къшеи дигнахте? Казват Му: Седем.

21. И каза им: Не разбирате ли още?

22. Дохождат във Витсаида. И довеждат при Него един слепец и молят Му се да се докосне до него.

23. И Той хвана слепеца за ръка, изведе го вън от селото, и, като плюна на очите му, положи на него ръце и го попита: Виждаш ли нещо?

24. И той, като подигна очи, каза: Виждам човеците; защото виждам неща като дървета, които ходят.

25. После пак положи ръце на очите му; и той втренчи очите си, оздравя, и виждаше всичко ясно.

26. И изпрати го у дома му, и каза: Не влизай в селото, [нито казвай това някому в селото].

27. И излезе Исус с учениците Си по селата на Кесария Филипова; и по пътя попита учениците Си, като им каза: Според както казват хората: Кой съм Аз?

28. А те в отговор Му казаха: Иоан Кръстител; други – Илия; а трети – един от пророците.

29. Тогава ги попита: Но според както вие казвате: Кой съм? Петър в отговор Му каза: Ти си Христос.

30. И заръча им никому да не казват за Него.

31. И почна да ги учи как Човешкият Син трябва много да пострада, и да бъде отхвърлен от старейшините, главните свещеници, книжниците, и да бъде убит, и след три дни да възкръсне.

32. И явно говореше тая дума. А Петър Го взе настрана и почна да Го мъмри.

33. А Той, като се обърна и погледна учениците Си, смъмра Петра, като каза: Махни се, Сатано, и иди зад Мене, защото не мислиш за Божиите неща, но за човешките неща.

34. И повика народа заедно с учениците Си и рече им: Ако иска някой да дойде след Мене, нека се отрече от себе си, и така нека Ме следва.

35. Защото който иска да спаси живота {Или душата; така и до края на главата.} си, ще го изгуби; а който изгуби живота си заради Мене и за благовестието, ще го спаси.

36. Понеже какво се ползува човек като спечели целия свят, а изгуби живота си?

37. Защото какво би дал човек в замяна на живота си?

38. Защото ако се срамува някой поради Мене и поради думите Ми в тоя блуден и грешен род, то и Човешкият Син ще се срамува от него, когато дойде в славата на Отца Си със светите ангели.