Йоил Chapter 1

1. Господното слово, което дойде към Иоила Фатуилевия син:

2. Слушайте това, старци, И дайте ухо, всички жители на земята: Ставало ли е такова нещо във вашите дни Или в дните на бащите ви?

3. Разкажете това на чадата си, И чадата ви нека го разкажат на своите чада, И техните чада на друго поколение.

4. Каквото остави лапачът, изпояде го скакалецът; И каквото остави скакалецът, изпояде го изедникът; И каквото остави изедникът, изпояде го пръгът.

5. Изтрезнейте, пияници, та плачете, И лелекайте, всички винопийци, за новото вино; Защото се отне от устата ви.

6. Понеже на земята Ми възлезе народ Силен и без брой, Чиито зъби са лъвови зъби, И който има кътни зъби като на лъвица.

7. Опустоши лозата Ми И сломи смоковниците ми; Обели я съвсем и я хвърли; Пръчките й се обелиха.

8. Плачи като сгодена девица опасана с вретище За мъжа на младостта си.

9. Хлебният принос и възлиянието престанаха От дома Господен; И свещениците, служителите Господни, жалеят

10. Запустя полето, жалее земята; Защото се загуби житото, Изсъхна новото вино, дървеното масло е слабо,

11. Посрамете се, земеделци, и лелекайте, лозари, За пшеницата и за ечемика; Защото жетвата на нивата се изгуби.

12. Лозата изсъхна и смоковницата повехна; Нарът, палмата и ябълката, Дори всичките полски дървета изсъхнаха; И радостта изчезна измежду човешките чада.

13. Опашете се с вретище и плачете, свещеници; Лелекайте, служители на олтара; Дойдете, нощувайте във вретище, Служители на моя Бог; Защото хлебният принос и възлиянието са удържани От дома на вашия Бог.

14. Осветете пост, свикайте тържествено събрание, Съберете старейшините и всичките жители на страната В дома на Господа вашия Бог, И извикайте към Господа.

15. Уви за оня ден! Защото денят Господен наближи, И ще дойде като гибел от Всесилния.

16. Не отне ли се храната пред очите ни, Веселието и радостта от дома на нашия Бог?

17. Семената изсъхнаха под буците си, Житниците запустяха, Хранилищата се съсипаха, Защото житото изсъхна.

18. Как пъшка добитъкът! Скитат се чердите говеда Защото нямат пасбище; Да! изгинаха стадата овце

19. Господи, към Тебе викам; Защото огънят изпояде пасбищата на целината, И пламъкът изпогори всичките полски дървета.

20. Даже и полските животни задъхвайки поглеждат към Тебе; Защото пресъхнаха водните потоци, И огън изпояде пасбищата на целината.