Михей Chapter 7

1. Горко ми! Защото съм като последно бране летни плодове, Като пабирък след гроздобер; Няма грозд за ядене, Нито първозрялата смоковница, която душата ми желае.

2. Благочестивият се изгуби от страната, И няма ни един праведник между човеците; Всичките причакват за кръв, Ловят всеки брата си с примка.

3. Двете им ръце се простират към злото за да го вършат прилежно; Първенецът явява желанието си, и съдията, срещу подарък, се съгласява, И големецът изказва нечестивата мисъл на душата си; Така те заедно тъкат работата.

4. Най-добрият между тях е като трън, Най-праведният е по-бодлив от трънен плет; Денят предсказан от пазачите ти, сиреч, наказанието ти, настана; Сега ще изпаднат в недоумение.

5. Не се доверявайте на другар, Не уповавайте на близък приятел, Пази вратата на устата си От лежащата в обятията ти;

6. Защото син презира баща, Дъщеря се повдига против майка си, Снаха против свекърва си, Неприятели на човека са домашните му.

7. Но аз ще погледна към Господа, Ще чакам Бога на спасението си; Бог мой ще ме послуша.

8. Не злорадствувай заради мене, неприятелко моя; Ако падна, ще стана; Ако седна в тъмнина, Господ ще ми бъде светлина.

9. Ще нося гнева на Господа, Защото Му съгреших, Догдето отсъди делото ми И извърши съдба за мене Като ме изведе на видело; Тогава ще видя правдата Му.

10. Тогава и неприятелката ми ще я види, И срам ще покрие оная, която ми каза: Где е Господ твоят Бог? Очите ми ще я видят; Сега тя ще бъде тъпкана като калта на улиците.

11. Иде ден, когато ще се съградят стените ти! В същия ден ще се махне надалеч постановеното.

12. В същия ден ще дойдат човеци до тебе от Асирия И от египетските градове, И от Египет до Ефрат, От море до море, и от планина до планина.

13. При все това, земята ще запустее По причина на жителите си, Поради плода на делата им.

14. Паси людете Си с жезъла Си, Стадото, Твоето наследство, Което живее уединено в леса всред Кармил; Нека пасат във Васан и в Галаад както в древните дни.

15. Ще му покажа чудесни неща Както в дните на излизането ти из Египетската земя.

16. Народите, като видят това, ще се посрамят За всичката си сила; Ще турят ръка на уста, Ушите им ще оглушеят.

17. Ще лижат пръстта като змии, Като земните гадини ще излизат треперещи из дупките си; Ще дохождат със страх при Господа нашия Бог, И ще се уплашат поради Тебе.

18. Кой е Бог като Тебе, Който прощава беззаконие, И не се взира в престъплението На останалите от наследството Си? Не държи гнева Си винаги, Защото Му е угодно да показва милост.

19. Изново Той ще се смили за нас, Ще стъпче беззаконията ни; И Ти ще хвърлиш всичките им грехове в морските дълбочини.

20. Ще покажеш вярност към Якова, И милост към Авраама, Както си се клел на бащите ни от древните дни. {В изданието от 1940 г. ст.20 е част от ст.19 – печатна грешка.}