Исая Chapter 32

1. Ето, един цар ще царува с правда, И началници ще управляват с правосъдие;

2. И всеки човек от тях ще бъде като заслон от вятър И като прибежище от буря, Като водни потоци на сухо място, Като сянка от голяма канара в изтощена земя.

3. Очите на виждащите не ще бъдат помрачени, И ушите на слушащите ще бъдат внимателни.

4. Също и сърцето на безразсъдните ще разбере мъдрост, И езикът на гъгнивите ще говори бърже и ясно.

5. Подлият не ще се нарича вече великодушен, Нито ще се казва сребролюбецът щедър;

6. Защото подлият ще говори подло, И сърцето му ще работи беззаконие, Тъй щото да върши нечестие и говори заблуда против Господа, За да изтощи душата на гладния, И да направи питието на жадния да чезне.

7. А на коварния средствата са зли; Той измислюва лукави кроежи За да погуби сиромаха с лъжливи думи Даже като немотния говори право.

8. Но великодушният измислюва великодушни неща, И за великодушни неща ще стои.

9. Станете, вие охолни жени, и слушайте гласа ми; Чуйте думата ми, вие безгрижни дъщери;

10. За една година и няколко дни ще бъдете смущавани, вие безгрижни; Защото гроздоберът ще чезне, беритбата няма да настане.

11. Треперете, вие охолни; смутете се, вие безгрижни; Съблечете се и оголете се, и опашете кръста си с вретище.

12. Те ще се бият в гърди за приятни полета, За плодородните лозя.

13. Тръни и глогове ще растат в земята на людете Ми, Още и върху всичките къщи, гдето се веселят във веселещия се град;

14. Защото палата ще бъде изоставен, Шумният град ще бъде напуснат, Крепостта и кулата ще станат до века пещери, Наслаждение на диви осли, пасбище на стада,

15. Докато Духът се излее на нас от свише, И пустинята стане плодородно поле, И плодородното поле се счете като лес.

16. Тогава правосъдие ще се засели в пустинята, И правда ще обитава в плодородното поле.

17. Правдата ще издействува мир; И сетнината на правдата ще бъде покой и увереност до века.

18. И Моите люде ще обитават в мирно заселище, В утвърдени жилища, и в тихи успокоителни места.

19. Но ще пада градушка върху падащия лес {Т.е., Асирийците.}; И градът съвсем ще се сниши.

20. Блажени вие, които сеете при всяка вода, Които изпращат навред нозете на вола и на осела!