Второзаконие Chapter 29

1. Ето думите на завета, който Господ заповяда на Моисея да направи с израилтяните в Моавската земя, освен завета, който направи с тях в Хорив.

2. Моисей повика целия Израил и им каза: Вие видяхте всичко що направи Господ пред очите ви в Египетската земя, на Фараона и на всичките му слуги, и на цялата му земя;

3. големите изпитни, които очите ти видяха, знаменията и ония големи чудеса;

4. но до тоя ден Господ не ви даде сърце за да разбирате, очи за да виждате и уши за да слушате.

5. А Аз ви дадох за четиридесет години по пустинята, през което време дрехите ви не овехтяха на вас, и обущата ни на един от вас не овехтяха на ногата ти,

6. хляб не ядохте, и вино и спиртни пития не пихте, за да знаете, че Аз съм Господ вашият Бог.

7. И когато дойдохте на това място есевонският цар Сион и васанският цар Ог излязоха против нас на бой; а ние ги поразихме,

8. завладяхме земята им, и я дадохме за наследство на рувимците, на гадците и на половината от Манасиевото племе.

9. Пазете, прочее, думите на тоя завет и изпълнявайте ги, за да успявате във всичко що правите.

10. Днес вие всички стоите пред Господа вашия Бог, – началниците на племената ви, старейшините ви, надзирателите ви, всичките Израилеви мъже,

11. чадата ви, жените и чужденецът, който е всред стана ти, от дървосечеца ти до водоносеца ти, –

12. за да встъпиш в завета на Господа твоя Бог и в клетвата, която Господ твоят Бог прави днес с тебе,

13. за да те утвърди днес за Свои люде, и Той да ти бъде Бог, според както ти е рекъл и както се е клел на бащите ти, на Авраама, на Исаака и на Якова.

14. И аз не правя тоя завет и тая клетва само с вас,

15. но както с ония, които днес стоят тук с нас пред Господа нашия Бог, така и с ония, които днес не са тук с нас;

16. (защото вие знаехте как живеехме в Египетската земя, и как минахме всред народите през които пропътувахме;

17. и видяхме мерзостите им, и дървените им и каменни, сребърни и златни кумири, които са между тях);

18. тъй щото да няма между вас мъж или жена, семейство или племе, чието сърце да се отклонява днес от Господа нашия Бог, за да иде да служи на боговете на ония народи; тъй щото да няма между вас корен, който да ражда отрова и пелин,

19. та, когато чуе думите на тая клетва, да ласкае себе си в сърцето си и да рече: Аз ще имам мир, ако и да ходя с упорито сърце и притурям пиянство на жаждата.

20. Бог няма да се умилостиви на него, но изведнъж гневът на Господа и ревнивостта Му ще пламнат против тоя човек; и всяка проклетия, която е написана в тая книга, ще падне на него, и Господ ще изличи името му под небето.

21. Господ ще го отдели от всичките Израилеви племена за погибел, според всичките проклетии на завета написан в тая книга на закона.

22. А идещото поколение, чадата ви, които ще настанат подир вас, и чужденецът, който дойде от далечна земя, когато видят язвите нанесени на оная земя и болестите, с които Господ я е направил да боледува, ще кажат:

23. Цялата земя е изгорена със сяра и със сол, та нито се сее нито произраства, и никаква трева не никне на нея, както при съсипването на Содом и Гомор, на Адама и Севоим, които Господ съсипа в гнева Си и в яростта Си.

24. Всичките, народи ще кажат: Защо направи Господ така на тая земя? Що значи яростта на тоя голям гняв?

25. Тогава ще им думат: Защото оставиха завета на Господа Бога на бащите си, който Той направи с тях, когато ги изведе из Египетската земя,

26. и отидоха та служиха на други богове и им се поклониха, богове, които не знаеха, и които Той не бе им дал, –

27. за това пламна яростта на Господа против тая земя, за да докара на нея всичките проклетии, които са написани в тая книга.

28. И Господ ги изкорени от земята им с гняв, с ярост и с голямо негодувание, и ги хвърли в друга земя където са днес.

29. Скритото принадлежи на Господа нашия Бог, а откритото принадлежи на нас и на чадата ни до века, за да изпълняваме всичките думи на тоя закон.