1 Солунци Chapter 2

1. Защото сами вие знаете, братя, че нашият достъп при вас не беше напразно;

2. но, като бяхме от по-напред пострадали и бяхме опозорени във Филипи, както знаете, одързостихме се в нашия Бог да ви проповядваме Божието благовестие всред голяма борба.

3. Защото в нашето увещание не е имало самоизмама, нито нечисто подбуждение, нито е било с лукавщина;

4. но както сме били одобрени от Бога да ни се повери делото на благовестието, така говорим, не като да угаждаме на човеците, а на Бога, Който изпитва сърцата ни.

5. Защото, както знаете, никога не сме употребили ласкателни думи, или прикрито сребролюбие, (Бог е свидетел);

6. нито сме търсили слава от човеци, било от вас или от други, (ако и да сме могли да притежаваме власт като Христови апостоли),

7. но сме били нежни посред вас, както доилка, когато се грижи за чадата си.

8. Така, като имахме гореща любов към вас, беше ни драго да ви предадем не само Божието благовестие, но и своите души, защото ни бяхте станали мили.

9. Затова вие, братя, помните нашия труд и усилие, как работещи денем и нощем, за да не отеготим ни един от вас, проповядахме ви Божието благовестие.

10. Вие сте свидетели, и Бог, как свето, праведно и неукорно се обхождахме към вас, вярващите,

11. като знаете как увещавахме и утешавахме всеки един от вас, като баща чадата си,

12. и ви заръчахме да се обхождате достойно за Бога, Който ви призовава в Своето царство и слава.

13. И за туй и ние непрестанно благодарим на Бога загдето, като приехте чрез нас словото на Божието послание, приехте го, не като човешко слово, а като Божие слово, каквото е наистина, което и действува между вас, вярващите.

14. Защото вие, братя, станахте подражатели на Божиите в Христа Исуса църкви, които са в Юдея, понеже вие пострадахте същото от своите си сънародници, както и те от юдеите;

15. които и Господа Исуса и пророците убиха, и нас прогониха, на Бога не угождават и на всичките човеци са противни,

16. като ни забраняват да говорим на езичниците, за да се спасят. Така те винаги допълнят мярката на греховете си; но безграничният гняв ги постигна.

17. А ние, братя, като осиротяхме от вас за малко време, (колкото за телесно присъствие, а не по сърце), постарахме се още повече, с голямо желание, дано видим лицето ви.

18. Защото поискахме да дойдем при вас (поне аз, Павел) един два пъти, но сатана ни попречи.

19. Понеже коя е нашата надежда, или радост, или венец, с който се хвалим? Не сте ли вие, пред нашия Господ Исус при Неговото пришествие?

20. Защото вие сте наша слава и радост.