Съдии Chapter 17

1. Имаше един човек от Ефремовата хълмиста земя на име Михей.

2. Той каза на майка си: Хилядата и сто сребърника, които ти бяха отнети, за които ти и прокълна, още изговори клетвата като слушах аз, – ето, среброто е у мене; аз го взех. А майка му рече: Благословен да е моят син от Господа.

3. И като върна хилядата и сто сребърника на майка си, майка му каза: Действително бях посветила от ръката си среброто Господу за сина ми, за да направи изваян идол и леян кумир; и тъй, сега ще го върна на тебе.

4. Но той върна среброто на майка си; затова майка му взе двеста сребърника и даде ги на златаря, който направи от тях изваян идол и леян кумир; и те бяха поставени в дома на Михея.

5. И тоя човек Михей, като имаше капище за богове, направи ефод и домашни идоли, и посвети един от синовете си, който му стана свещеник.

6. В ония дни нямаше цар в Израиля; всеки правеше каквото му се виждаше угодно.

7. И имаше един момък от Витлеем Юдов, град на Юдовите семейства, който беше левитин, и е бил там пришелец.

8. Тоя човек замина от града, от Витлеем Юдов, за да пришелствува, гдето намери място, и като пътуваше, дойде до Михеевата къща в Ефремовата хълмиста земя.

9. И Михей му каза: От где идеш? А той му рече: Аз съм левитин, от Витлеем Юдов, и отивам да пришелствувам, гдето намеря място.

10. И Михей му каза: Седи у мене и стани ми отец и свещеник; и аз ще ти давам по десет сребърника на годината, една премяна дрехи и храната ти. И тъй, левитинът влезе у него.

11. И левитинът беше благодарен да седи у човека, и тоя момък му стана като един от синовете му.

12. И Михей посвети левитина и момъкът му стана свещеник; и остана в Михеевата къща.

13. Тогава каза Михей: сега зная, че Господ ще ми стори добро, защото имам левитин за свещеник.