Йов Chapter 16

1. Тогава Иов в отговор рече:

2. Много такива неща съм слушал; Окаяни утешители сте всички.

3. Свършват ли се празните думи? Или що ти дава смелост та отговаряш?

4. И аз можех да говоря като вас; Ако беше вашата душа на мястото на моята душа, Можех да натрупам думи против вас И да клатя глава против вас.

5. Но аз бих ви подкрепил с устата си, И утехата от устните ми би олекчила скръбта ви.

6. Ако говоря, болката ми не олеква; И ако мълча, до колко съм по-на покой?

7. Но сега Той ме много умори; Ти запусти цялото ми семейство.

8. Набръчкал си ме в свидетелство против мене; И мършавостта ми се издига срещу мене И заявява в лицето ми.

9. Разкъсва ме в гнева Си, и ме мрази; Скърца със зъбите Си против мене; Неприятелят ми остри очите си върху мене.

10. Зяпат против мене с устата си, Удрят ме по челюстта с хулене, Трупат се всички против мене.

11. Бог ме предаде на неправедния, И ме хвърли в ръцете на нечестивите.

12. Бях в охолност, но Той ме разкъса, Дори хвана ме за врата и строши ме, И постави ме за Своя прицел.

13. Стрелците Му ме обиколиха; Пронизва бъбреците ми, и не щади; Излива жлъчката ми на земята.

14. Съсипва ме с удар върху удар; Спуска се върху мене като исполин.

15. Вретище съших върху кожата си, И окалях рога си в пръстта,

16. Лицето ми подпухна от плач, И мрачна сянка има върху клепачите ми,

17. Ако и да няма неправда в ръцете ми, И да е чиста молитвата ми.

18. О земле, не покривай кръвта ми! И за вика ми да няма място за почивка.

19. Ето и сега, свидетелят ми е на небесата, И свидетелството ми във височините.

20. Моите приятели ми се присмиват; Но окото ми рони сълзи към Бога,

21. Дано Той сам защити човека пред Бога, И човешкия син пред ближния му!

22. Защото, като се изминат малко години, Аз ще отида на път отгдето няма да се върна.