Деяния Chapter 22

1. Братя и бащи, слушайте сега моята защита пред вас.

2. (И като чуха, че им говори на еврейски, те пазеха още по-голяма тишина; и той каза):

3. Аз съм юдеин, роден в Тарс киликийски, а възпитан в тоя град при Гамалииловите нозе, изучен строго в предадения от бащите ни закон. И бях ревностен за Бога, както сте и всички вие днес;

4. и гонех до смърт, последователите на тоя път, като връзвах и предавах на затвор и мъже и жени;

5. както свидетелствува за мене и първосвещеникът и цялото старейшинство, от които бях взел и писма до братята евреи в Дамаск, гдето отивах да закарам вързани в Ерусалим и ония които бяха там, за да ги накажат.

6. И когато вървях и приближих Дамаск, къде пладне, внезапно блесна от небето голяма светлина около мене.

7. И паднах на земята и чух глас, който ми каза: Савле, Савле, защо Ме гониш.

8. А аз отговорих: Кой си Ти, Господи? И рече ми: Аз съм Исус Назарянинът, Когото ти гониш.

9. А другарите ми видяха светлината, но не чуха гласа на Този, Който ми говореше.

10. И рекох: Какво да сторя Господи? И Господ ми рече: Стани, иди в Дамаск, и там ще ти се каже за всичко що ти е определено да сториш.

11. И понеже от блясъка на оная светлина изгубих зрението си, другарите ми ме поведоха за ръка, и така влязох в Дамаск.

12. И някой си Анания човек благочестив по закона, одобрен от всички там живеещи юдеи,

13. дойде при мене, и като застана и се наведе над мене, рече ми: Брате Савле, прогледай. И аз начаса получих зрението си и погледнах на него.

14. А той рече: Бог на бащите ни те е предназначил да познаеш Неговата воля, и да видиш праведника и да чуеш глас от Неговите уста;

15. защото ще бъдеш свидетел за Него пред всичките човеци за това, което си видял и чул.

16. И сега защо се бавиш? Стани, кръсти се и се умий от греховете си, и призови Неговото име.

17. И като се върнах в Ерусалим, когато се молех в храма дойдох в изстъпление,

18. и видях Го да ми казва: Побързай да излезеш скоро из Ерусалим, защото няма да приемат твоето свидетелство за Мене.

19. И аз рекох: Господи, те знаят, че аз затварях и биех по синагогите ония, които вярваха в Тебе;

20. и когато се проливаше кръвта на Твоя мъченик Стефана, и аз бях там и одобрявах, като вардех дрехите на тия, които го убиваха.

21. Но Той ми рече: Иди, защото ще те пратя далеч между езичниците.

22. До тая дума го слушаха; а тогаз извикаха със силен глас, казвайки: Да се махне такъв от земята! защото не е достоен да живее.

23. И понеже те викаха, мятаха дрехите си и хвърляха прах по въздуха,

24. хилядникът заповяда да го закарат в крепостта и заръча да го изпитат с биене, за да узнае, по коя причина викат така против него.

25. И когато го бяха разтегнали с ремъци, Павел рече на стотника, който стоеше там: Законно ли е вам да бичувате един римлянин, и то неосъден?

26. Като чу това, стотникът отиде да извести на хилядника, казвайки: Какво правиш? защото тоя човек е римлянин.

27. Тогава хилядникът се приближи и му рече: Кажи ми римлянин ли си ти? А той каза: Римлянин.

28. Хилядникът отговори: С много пари съм добил това гражданство. А Павел рече: Но аз съм се и родил в него.

29. Тогава веднага се оттеглиха от него тия, които щяха да го изпитват. А хилядникът се уплаши като разбра, че е римлянин, понеже го беше вързал.

30. На утринта, като искаше да разбере същинската причина, по която юдеите го обвиняваха, той го развърза, заповяда да се съберат главните свещеници и целият им синедрион, и доведе долу Павла та го постави пред тях.