Псалми Chapter 109

1. Недей мълча, Боже, хвало моя;

2. Защото нечестиви уста и уста коварни се отвориха срещу мене, Говориха против мене с лъжлив език;

3. Обиколиха ме тъй също с думи на омраза, И воюват против мене без причина.

4. За отплата на любовта ми те ми станаха противници; Но аз все съм на молитва.

5. И въздадоха ми зло за добро, И омраза за любовта ми.

6. Господи, постави нечестив човек над него. И противник {Или: Обвинител.} нека стои отдясно му.

7. Когато се съди, нека излезе виновен. И молитвата му нека стане грях.

8. Дните му нека бъдат малко; Друг нека вземе чина му.

9. Децата му нека бъдат сираци, И жена му вдовица,

10. Децата му нека се скитат винаги и станат просяци, И далеч от развалените си жилища нека просят хляб.

11. Лихоимецът нека впримчи целия му имот, И чужденци нека разграбят трудовете му.

12. Да няма кой да простре милост към него, Нито кой да пожали сирачетата му.

13. Внуците му нека бъдат отсечени, В идното поколение нека се изличи името им.

14. Нека се помни пред Господа беззаконието на бащите му, И грехът на майка му нека се не изличи;

15. Нека бъдат винаги пред Господа За да отсече помена им от земята,

16. Защото той си науми да показва милост, Но преследваше немотния и беден човек, И съкрушения в сърце, за да ги умъртви.

17. Да! той обичаше да проклина, и проклетията го стигна; Не му беше драго да благославя, и благословението се отдалечи от него.

18. Да: той обичаше проклетията като своя дреха; И тя влезе като вода във вътрешностите му, И като масло в костите му.

19. Нека му стане като дрехата, в която се увива, И като пояса, с който постоянно се опасва.

20. Това нека бъде въздаянието на противниците ми от Господа, И ония, които говорят зло против душата ми.

21. А Ти, Иеова Господи, застъпвай се за мене заради името Си; Понеже Твоята милост е блага, избави ме,

22. Защото съм сиромах и немотен, И сърцето ми е наранено дълбоко в мене.

23. Преминал съм като уклонила се сянка по слънчев часовник; Изхвърлен съм като скакалец.

24. Колената ми се клатят от пост; И снагата ми губи тлъстината си.

25. И аз им станах за укор; Като ме гледат кимат с глава.

26. Помогни ми, Господи Боже мой, Избави ме според милостта си,

27. За да познаят, че това е Твоята ръка, Че Ти си сторил това, Господи.

28. Те нека кълнат, а Ти благославяй; Когато станат те ще се посрамят, а Твоят слуга ще се весели.

29. Нека се облекат противниците ми с позор, И нека се покрият със срама си като с дреха.

30. И аз ще благодаря много на Господа с устата си, Да! между множеството ще Го хваля;

31. Защото Той стои отдясно на немотния За да го избавя от ония, които съдят душата му.