Левит Chapter 7

1. Ето и законът за приноса за престъпление; той е пресвет.

2. На мястото, гдето колят всеизгарянето, да закалят и приноса за престъпление; и с кръвта му да се поръсва олтара наоколо.

3. От него да се принася всичката му тлъстина: опашката, тлъстината, която покрива вътрешностите,

4. двата бъбрека с тлъстината, която е около тях към кръста, и булото на дроба, (което да извади до бъбреците);

5. и свещеникът да ги изгори на олтара за жертва чрез огън Господу; това е принос за престъпление.

6. Всеки от мъжки пол между свещеническите семейства да го яде; на свето място да се яде; той е пресвет.

7. Както е приносът за грях, така е и принос за престъпление; един закон да има за тях; който свещеник прави умилостивение чрез него, негов да бъде.

8. А който свещеник принася някому приноса за всеизгаряне, тоя свещеник да взима за себе си кожата на всеизгарянето, което е принесъл.

9. И всеки хлебен принос, който е печен в пещ, и всичко, което е сготвено в гърне или на тава, да бъде на свещеника, който го принася.

10. А всеки хлебен принос, омесен с дървено масло или сух, да бъде на всичките Ааронови синове, по равен дял на всекиго.

11. Ето и законът за примирителната жертва, която ще се принася Господу:

12. ако я принесе някой за благодарение, то с благодарствената жертва да принесе и безквасни пити омесени с дървено масло, и безквасни кори намазани с масло, и пити от чисто брашно омесени с масло.

13. А, освен питите, с благодарствената си примирителна жертва да принесе и квасен хляб.

14. И от приноса си да принесе по едно от всички тия неща принос за издигане пред Господа; това да бъде на свещеника, който ръси с кръвта на примирителния принос.

15. И месото на благодарствената му примирителна жертва да се яде същия ден, в който се принася; да не оставя той от него до утринта.

16. Но ако жертвата на приноса е обречена, или е доброволен принос, то да се яде в същия ден, в който принася жертвата си; и каквото остане от него, да се яде на другия ден;

17. но каквото остане от месото на жертвата до третия ден, да се изгаря в огън.

18. И ако се изяде нещо от месото на примирителната жертва на третия ден, то оня, който я принася, не ще бъде приет, нито ще му се счете жертвата; отвратителна ще бъде; и оня човек, който би ял от нея, да носи беззаконието си.

19. Месото, до което би се допряло нечисто нещо, да се не яде; в огън да се изгаря; а от неоскверненото месо да яде всеки, който е чист;

20. но оня човек, който, като има нечистота на себе си, яде от месото на Господната примирителна жертва, тоя човек ще се изтреби измежду людете си.

21. Също и оня човек, който би се допрял до нечисто нещо, до човешка нечистота, или до нечисто животно, или до каква да било нечиста гнусота, и яде от месото на Господната примирителна жертва, тоя човек ще се изтреби измежду людете си.

22. Господ още говори на Моисея, казвайки:

23. Говори на израилтяните, като речеш: Да не ядете никаква тлъстина, нито от говедо нито от овца, нито от коза.

24. Тлъстината на естествено умряло и тлъстината на разкъсано от звяр може да се употреби за всяка друга нужда; но никак да не ядете от нея.

25. Защото, който яде тлъстина от животно, от което се принася жертва чрез огън Господу, тоя човек, който би ял от нея, ще се изтреби измежду людете си.

26. И в никое от жилищата си да не ядете никаква кръв, било от птица или от животно.

27. Всеки човек, който би ял каква да е кръв, тоя човек ще се изтреби измежду людете си.

28. Господ още говори на Моисея, казвайки:

29. Говори на израилтяните, като речеш: Който принася примирителна жертва Господу, нека донесе приноса си Господу от примирителната си жертва.

30. Със своите ръце да донесе Господните чрез огън приноси; да донесе тлъстината с гърдите, щото гърдите да се движат за движим принос пред Господа.

31. А свещеникът да изгаря тлъстината на олтара; обаче гърдите да бъдат на Аарона и на синовете му.

32. И дясното бедро да давате на свещеника като принос за издигане от примирителните си жертви.

33. Който от Аароновите синове принесе кръвта на примирителния принос и тлъстината, да има дясното бедро за свой дял.

34. Защото Аз взех от израилтяните, от примирителните им жертви, гърдите на движимия принос и бедрото на възвишаемия, и дадох ги на свещеника Аарона и на синовете му за тяхно вечно право от израилтяните.

35. Това е делът от Господните чрез огън приноси за Аарона и за синовете му, поради помазването им, в деня когато представи синовете си, за да свещенодействуват Господу,

36. който дял Господ заповяда да им се дава от израилтяните в деня, когато ги помаза. Това е тяхно вечно право във всичките им поколения.

37. Това е законът за всеизгарянето, за хлебния принос, за приноса за грях, за приноса за престъпление, за посвещаванията и за примирителната жертва,

38. който Господ заповяда на Моисея на Синайската планина, когато заповяда на израилтяните да принасят приносите си Господу, в Синайската пустиня.